Page 266 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

на едно свито от болка и страх сърце и съзрях как моето държане проясни
уплашените погледи на отчаяните „победени“, които навярно първоначал­
но вместо като застъпник, видяха в мое лице своя джелатин“. Ситуацията
е коренно противоположна от тази в Добруджа. Няма радостни емоции,
богати трапези, жестове на братство. Езиковата бариера си казва думата.
Звуците не се разбират и всяка намеса в пространството се възприема със
страх и ужас. Войната е съпътствана и от произвола, а носещият оръжие
безспорно може да наложи волята си.
В положение да няма къде да се подслонят нормално, продължават и
следващите дни. На път за с. Мохреанул температурите падат драстично.
Студът става непознат за българите. Надеждата е да се изчака да преми­
не стихията. Заповедта е категорична - „незабавно да тръгнем“. Влашката
зима е позната само на преживелите я. Христо Ботев, като описва живо­
та си с Васил Левски във ветровитата воденица край Букурещ, споменава
„студ, дърво и камък се пука...“. Пак тръгват напред, като най-затруднени са
обозните войници. В преспите им се налага да претоварват затънали коли
в момент, когато никой няма смелост да извади ръцете си на открито. На
5 февруари 1917 г. е достигната заповяданата позиция край с. Максинени.
Свикнали да бъдат фаталисти, войниците споделят за съдбата си с поговор­

ката „Много добро не е на добро“. В противовес на престоя в Тулча застават
пътят им и дислоцирането на Серет.209 И двете части с кюстендилско учас­
тие в началото на годината са разположени в долините на две реки в равна
като тепсия поле.
Петдесет и трети полк заема полоса за отбрана от устието на р. Бъзау
при с. Латинул през коти 11, 12 и 13 до пътя Максинени-Корбул и Макси-
ненското блато. Вдясно от него е разгърната съюзническата 217-а герман­
ска дивизия, а вляво 25-и Врачански полк. Позицията е разделена на две
приблизително равни части, заети от 2-ра и 3-а дружина. В поддръжка са
оставени две роти под командването на поручик Калайджиев. Парковият
взвод е дислоциран в с. Домница, дивизионният лазарет в с. Питулаци, а
щабът в с. Максинени. Охраната на бойното поле се извършва от стражеви
застави. Противникът се оказва братушки от 1-ва руска стрелкова дивизия.
„Укрепяването на предната и главната позиция да се продължава, като ра­
ботата се води най-усилено. На позицията няма да се работи само когато
температурата падне под минус 25 градуса С. Наветият в постройките сняг
да се почиства всеки ден“ - гласи категорично ключовият момент от за­
поведта на подп. Ламбринов. Той разпорежда изграждането на землянки
или заслони от дървения материал, добит от гората при близкия манастир
наричан „Матей Бесарабски“.
Дивизионният командир ген. Т. Кантарджиев също издава серия от на­
реждания за бързо укрепяване на фронта. Настоява за усъвършенстване на
главната позиция, на която към 15 да се настани за живеене по една рота,
а към 20 февруари още по две или всички. Едновременно да се изработват
окопите, ходовете за съобщения, заедно с опъването на телените загражде­

264