Page 268 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

за монаси. Фантазията им работи и се появяват различни проекти за прила­
гане на придобития опит през мирно време. Поручик Калайджиев пресъз­
дава един план: „като се свърши войната един ден, ако е живот и здраве, и
да си отидем дома, няма веднага да влизам вкъщи, ще се окопая най-напред
в двора, ще извикам после децата и ще ги изпратя патрул да разузнаят, след
това ще настъпя прикрито и незабелязано, ще атакувам жената и ще я нака­
рам да подпише мира при следните немного тежки условия: ако пък иска да
знае много, както по-рано, и ако някога не ми изпълни точно и навреме за­
поведта, ще я накарам да се облече в бяла сая и да престои вънка само един
час в такава мразовита нощ, както сегашната - това ще й е наказанието;
пък ако й отърва, пак нека вдига глава“. Тактическата схема е слушана в за­
хлас и възприета от още няколко събратя на новатора. Сред възпитателните
средства в семейния арсенал се нарежда използването на студа.211
Пощенската връзка с близките бързо е възстановена. Снимките кар­
тички са визуалното доказателство за новите позиции и видимото физи­
ческо състояние на бойците. Поручик Владимир Миленов в края на февру­
ари информира в Кюстендил: „Драги домашни, Много Ви здраве от новия
фронт. Щом пристигнах, веднага се фотографирахме“.212 Никола Въжаров
изпраща до съпругата си своя снимка на фона на квартирата си в Максине-
ни. „Вместо да бъда лично при тебе и моите мили брилянти, изпращам Ви

портрета си, на който ще видите как съм след шестмесечна раздяла - раздя­
ла на много и големи тревоги, на безподобна тъга и копнеж за милите ми:
Оля, Минчо, Водка и Живка. Зная, че портретът ми далеч не ще облекчи
тъгата Ви за мене - той само мълчи и напомня, че далеч нейде мисли и
копнее една душа за Вас, която не Ви забравя нито за минутка“ - реди мили
думи писарят на 1-ва дружина. Всички са скрепени с полагащите се целувки
и привети. Скоро друго трогателно съобщение също е изпратено в Кюстен­
дил. От текста става ясно, че той получава писмо чрез „циганин“. Дали е
код, или човекът е просто от тази етническа общност, но явно има стремеж
за директна комуникация чрез заобикаляне на официалните канали и из­
бягване на цензурата.213
Престоят на първата линия и тежкият климат безпощадно влияят на
бойците от 53-и полк все до последната десетдневка на март 1917 г, когато
са сменени и заедно с „43 набор“ заминават на почивка в с. Романул. Меж­
дувременно Константин Ламбринов е повишен в чин полковник.214 В тила
се живее много по-спокойно. Познатите дейности от биваците при Смокви-
ца и Тулча влизат в употреба. Местното население е избягало и къщите,
използвани от други подразделения, са замърсени. След почистването им
бойците се отдават на заслужен отдих. Той е само през нощта, а през деня се
подготвя нова позиция. Има възможност да се обърне внимание на личната
хигиена, на уреждането на квартирите и изграждането на столова. Твор­
чеството се проявява отново както на Беласица. Трудът е ненадминато по-
лесен от този на самия фронт, където освен климата влияние оказва и про­
тивникът. В Романул обстановката е съвсем друга - времето се подобрява,

266