Page 269 - kustendil_stolica
P. 269

Трета глава • В защита на позициите


             а неприятелят отсъства. Последният не е активен и на самата линия. След
             Февруарската революция в Русия на власт идва ново правителство и оръ­
             жията временно замлъкват. Пристъпва се към примирие през месец май.
             Надеждите са обърнати към социалистическата конференция в Стокхолм
             да сложи край на конфликта. Бойците от 53-и полк чуват за спирането на
             престрелките и за побратимяванията на германци и руснаци, на българи с
             братушки.215
                  От писмата на поручик Миленов струи оптимизъм. Той изпраща на
             Иван Стамболиев, телеграфист в Главната квартира в Кюстендил, сцена от
             бивака. ,Аз съм прекрасно. Никаква позиция! Засега живеем много добре.
             Снимката е направена по случай именния ден на полковия командир (тоя
             с букета). Това беше на 3-У1.“ - информира него, а подобно съобщение, на
             което позата е на извиващо се хоро, изпраща и на домашните си - „Тогава
             празнувахме имения ден на командира на полка, потуляхме си, поиграхме и
             се фотографирахме. Аз съм много добре“. В края на юни идилията завърш­

             ва. „Това е последната снимка, която направихме в селото, където бяхме до
             сега. Вижте каква бабанка съм излязъл. Такъв съм и в действителност. Сега
             сме при една много поетична обстановка. Кога ми падне време, ще Ви я оп­
             иша“ - завършва цикъла от картички, правени в Романул, Вл. Миленов.216

             Гюргенка Пупулска от с. Койно получава снимка от неизвестен, но близък
             човек: „Вие, ако питате за мене, аз съм много добре и желая Вие да сте още
             по-добре“.217
                  Престоят на 53-и полк в тила продължава три месеца и отново личният
             състав е върнат на фронта. През юли борбата им е с горещините, изместили
             студа като другата крайност на климата. Замръзналата земя край Серет и
             Базъу вече е осеяна с високи треви, а гората дава живителна сянка. Сери­
             озна напаст са комарите в изобилие край блатата и реките. Но манастирът
             е много пострадал от противниковия обстрел. Иконите са изпопадали и се
             въргалят по земята. В олтара е разположен артилерийски наблюдателен
             пункт. Наблизо са завързани конете на тиловата служба. Сред реквизита
             са техните ясли и съпътстващите ги нечистотии. Камбаните са изнесени и
             поставени по позицията за даване на сигнал за тревога при обгазяване. По­
             ложението в църквата в Максинени не е по-различно. Тя е превърната в
             склад за снаряди, а от амвона немски специалист по газова защита обучава
             бойците. „Като гледах как тази небивала война бе обърнала всичко с крака­
             та нагоре - как тя бе накарала в този момент всичко ней да служи - обзе ме
             едно странно чувство. Аз видях тук, край Серет, религията на народите, тях­
             ното упование, утеха и надежда, повалена мъртва на земята, видях осквер-
             нено тяхното най-свещено чувство“ - реди думи чувствителният поручик
             Калайджиев и се пита за реакцията на Господа Бога Исуса Христа - „Какво
             би направил, ако слезеше от висините небесни и видеше как този дом от
             място за молитва, за отдих и мир се е превърнал в арсенал за изтребление
             на човечеството, това човечество, между което той всякога и навсякъде про­
             повядваше мир, правда и любов! Какво би направил, ако видеше за какви

                                                                                                        267
   264   265   266   267   268   269   270   271   272   273   274