Page 365 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

Добрата новина е, че съюзниците най-накрая се съгласяват да отстъпят
Северна Добруджа на България. В Берлин е подписан протокол, в който те
се отказват от своите права съгласно чл. ю от Букурещкия договор. Суве­
ренитетът на Царството се простира до устието на Дунав. То обаче трябва
да отстъпи малката ивица земя на левия бряг на Марица на Османската
империя. Границата преминава по фарватера на реката.117 Времето за този
явно повдигащ духа акт безспорно е закъсняло. България юридически по­
лучава своята историческа люлка, извоювана с кървави усилия. Парадокс
е, че Берлинският договор окончателно я предоставя на Румъния и пак в
Берлин, но 40 г. по-късно, се присъединява към Отечеството. В една и съща
столица е създадена и поправена, макар за кратко, една очевидна неправда.
Още на другия ден началникът на ЩДА под натиска на фактите про­
меня оптимистичното си мнение. Той заедно с командващите 1-ва и 2-ра
армия, генералите Ст. Нерезов и Ив. Луков, настояват за бързи преговори
и прекратяване на войната. Към тях се присъединява и помощник-главно-
командващият ген. Г. Тодоров. Ал. Малинов обобщава данните и съобщава
окончателното решение на царя: „Въодушевявайки се от желанието само
да услужи на България, да изпълни дълга си спрямо родината, Министер­
ският съвет единодушно реши да поиска армистис, а след него мир. Друг

изход няма. И трябва всички мъжествено и спокойно да преклоним пред
него глава“.118
Младата Веса Паспалеева слуша среднощните гърмежи и гласове в
Кюстендил и си задава въпроса дали идва революция, или предстои близ­
ката гибел на родината. На следващата сутрин минава по улиците на града
и вижда насъбрани хората на тълпи да обсъждат случилото се. „Неразбория
и тревога преживява Кюстендил. Началниците бягат най-безотговорно -
какъв позор. Обезличени, преоблечени във войнишки дрехи! Изведнъж
камбаните забиват тревожно. Още неуспокоен от снощната беда, народът
бяга през глава. Неприятелски аероплани, всеки бяга, без да знае накъде -
реди слова за утрото бъдещата писателка и продължава за привечерните
часове - Тълпи, тълпи жени стоят и чакат връщащите се войници - искат
да ги умилостивят - за какво? Да не се избиват помежду си, а генералите и
тиловите герои главноквартирци, като плъхове са се изпокрили“. Напреже­
нието нараства от слуховете за приближаващия противник. Очаква се скоро
да нахлуе в града.119 В свидетелството се потвърждава за стремежа на гру­
па от кюстендилското гражданство да възпре възможното братоубийство.
Нежният пол заема мястото на посредник между мъжете на нацията, за да
ги предпази от кървавия изход. Доколко слабата част от човечеството може
да вразуми една обхваната от желанието за мъст и изстъпления тълпа. Те
показват, че си заслужава да се опита.
На 25 септември в ситуация на неизвестност започва подготовка за из­
веждането на Главната квартира от Кюстендил. Не е съобщена крайната
дестинация на преместването. Първо се подготвя за евакуация архивът и
багажът на институцията.120 По улиците цари хаос. „Видях войник, бе ях­

Збз