Page 364 - kustendil_stolica
P. 364

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             градския площад. Предупреден да се оттегли, той се укрива временно при
             електрическия генератор, установен в църквата Св. Богородица. Там завар­
             ва освен дежурния и един патрул от дезертьорите. Оставането му е опасно и

             се промъква към дома си, където се облича в цивилни дрехи.
                  Напуска града с един войник първо по посока с. Лозно. Тамошната
             радиостанция се оказва вече завзета и двамата тръгват към с. Раждавица.
             Призори достигат гарата и Вл. Коцев успява да влезе по телефона във връз­
             ка с военния министър. Докладва му надлежно за случващото се в Главната
             квартира. Потърсената подкрепа в жива сила е отказана. Ген. С. Савов обе­
             щава да пристигне в Кюстендил с амнистирания и освободения от затвора
             Ал. Стамболийски. Успокоен от информацията, Коцев изпада в малодушие,
             когато почва да мисли какво ще се случи с цивилното население. Наблизо
             в сливовите градини моми и булки берат плодовете и пеят, без да усещат
             надвисналата над тях заплаха. Сръбската конница според някои сведения
             се оказва в района на Царево село. Офицерът изпада в паника и се разплак­
             ва пред грозната перспектива на прогнозираното насилие.
                  Само намесата на придружаващия го войник го отрезвява и те поемат
             обратно към Кюстендил, като в района на с. Копиловци са пресрещнати от
             шофьора му със служебния автомобил. Последният докладва за случилото
             се през отсъствието на своя началник. Дезертьорите не убиват задържани­
             те офицери, като някои избягват и се укриват по къщите. „Още по-малко
             отреден факт беше и държанието на кюстендилските граждани и граждан­
             ки през тази злокобна нощ. Една доста внушителна маса от около 30 -40 в

             началото, постепенно увеличаваща се до юо и повече души мъже и жени,
             се събрали пред входа на училището (Гл. квартира), в което се намираха
             арестуваните офицери и увещавали войниците да не бъдат жестоки, да не
             отмъщават на невинните офицери, които като тях са изпълнявали дълга.
             Бившият гимназиален учител г-н Бързачки бил прегракнал да увещава, да
             уверява и проповядва човещина и добро чувство към ближния“ - обобщава
             докладваното му Вл. Коцев.114 Според Вл. Караманов водеща роля в поми­
             ряването изиграва хазайката на ген. Н. Жеков и съпруга на Хр. Славейков -
             Миланка.115
                  По време на нападението на Главната квартира в столицата се провеж­
             да Коронен съвет, на който присъстват царят, престолонаследникът, пра­
             вителството и началникът на ЩДА. Случващото се в Кюстендил, изглежда,
             веднага е съобщено на монарха. Според някои присъстващи именно тези
             събития повлияват върху решението му да не пристъпи към замисления
             преврат. Планът му е да отстрани правителството на Ал. Малинов и с по­
             мощта на германски части да организира отбрана по Стара планина, като
             продължи войната. Затова Фердинанд не се произнася по мнението на ка­

             бинета веднага да се пристъпи към искане за примирие със съглашенците.
             Оптимистичните нотки в доклада на ген. Хр. Бурмов, че не всичко е изгубе­
             но, не намират съществена подкрепа от изпълнителната власт.116

             362
   359   360   361   362   363   364   365   366   367   368   369