Page 364 - kustendil_stolica
P. 364
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
градския площад. Предупреден да се оттегли, той се укрива временно при
електрическия генератор, установен в църквата Св. Богородица. Там завар
ва освен дежурния и един патрул от дезертьорите. Оставането му е опасно и
се промъква към дома си, където се облича в цивилни дрехи.
Напуска града с един войник първо по посока с. Лозно. Тамошната
радиостанция се оказва вече завзета и двамата тръгват към с. Раждавица.
Призори достигат гарата и Вл. Коцев успява да влезе по телефона във връз
ка с военния министър. Докладва му надлежно за случващото се в Главната
квартира. Потърсената подкрепа в жива сила е отказана. Ген. С. Савов обе
щава да пристигне в Кюстендил с амнистирания и освободения от затвора
Ал. Стамболийски. Успокоен от информацията, Коцев изпада в малодушие,
когато почва да мисли какво ще се случи с цивилното население. Наблизо
в сливовите градини моми и булки берат плодовете и пеят, без да усещат
надвисналата над тях заплаха. Сръбската конница според някои сведения
се оказва в района на Царево село. Офицерът изпада в паника и се разплак
ва пред грозната перспектива на прогнозираното насилие.
Само намесата на придружаващия го войник го отрезвява и те поемат
обратно към Кюстендил, като в района на с. Копиловци са пресрещнати от
шофьора му със служебния автомобил. Последният докладва за случилото
се през отсъствието на своя началник. Дезертьорите не убиват задържани
те офицери, като някои избягват и се укриват по къщите. „Още по-малко
отреден факт беше и държанието на кюстендилските граждани и граждан
ки през тази злокобна нощ. Една доста внушителна маса от около 30 -40 в
началото, постепенно увеличаваща се до юо и повече души мъже и жени,
се събрали пред входа на училището (Гл. квартира), в което се намираха
арестуваните офицери и увещавали войниците да не бъдат жестоки, да не
отмъщават на невинните офицери, които като тях са изпълнявали дълга.
Бившият гимназиален учител г-н Бързачки бил прегракнал да увещава, да
уверява и проповядва човещина и добро чувство към ближния“ - обобщава
докладваното му Вл. Коцев.114 Според Вл. Караманов водеща роля в поми
ряването изиграва хазайката на ген. Н. Жеков и съпруга на Хр. Славейков -
Миланка.115
По време на нападението на Главната квартира в столицата се провеж
да Коронен съвет, на който присъстват царят, престолонаследникът, пра
вителството и началникът на ЩДА. Случващото се в Кюстендил, изглежда,
веднага е съобщено на монарха. Според някои присъстващи именно тези
събития повлияват върху решението му да не пристъпи към замисления
преврат. Планът му е да отстрани правителството на Ал. Малинов и с по
мощта на германски части да организира отбрана по Стара планина, като
продължи войната. Затова Фердинанд не се произнася по мнението на ка
бинета веднага да се пристъпи към искане за примирие със съглашенците.
Оптимистичните нотки в доклада на ген. Хр. Бурмов, че не всичко е изгубе
но, не намират съществена подкрепа от изпълнителната власт.116
362

