Page 366 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

нал един генерал и яздеше към гарата. Горчиви минути и страшна неиз­
вестност. Всеки час идат слухове за приближаването на врага. Багажът на
главноквартирците е разпилян по перона на гарата. Глад, мизерия и страх
пред неизвестността“ - вижда жестоката реалност Паспалеева.121 В други
спомени също се потвърждава за извършено насилие, разграбване на иму­
щество, включително и подготвеното за изтегляне от Главната квартира.
Един влак с вещи и архив под ръководството на Вл. Коцев все пак успява да
достигне до София.122
Стойне Ливадийски свидетелства: „Някои от отстъпващите войници
разбиваха складовете и раздаваха продукти, други ги носеха по града и ги
продаваха, трети се отдаваха на пиянство. Помня, че на гарата имаше пъл­
ни с ракия бъчви - собственост на Никола Матуски. Войниците стреляха по
тях и пиеха направо от бъчвите. Имаше много пияни, а двама бяха умрели
от преливане. Караха и нас да пием. Имаше и сериозни войници, които, въ­
оръжени, влизаха в Главната квартира и търсеха отговорни офицери. Ние
ходехме с тях. Знам, че търсеха много генерал Балкански“. Свидетелят също
споделя за разграбването на гарата на багажа на военната институция.123
Такъв е Кюстендил не само в деня след първото проникване на дезертьор­
ите. Повечето спомени генерализират за подобни сцени през целия период

на преминаването и пребиваването им.
В София ситуацията също е сложна. Градът е подготвян за евентуална
отбрана. Правителството предприема конкретни стъпки за сключване на
примирие. Упълномощена е делегацията, включваща министър А. Ляпчев,
ген. Ив. Луков и като сътрудник дипломата С. Радев. Потърсено е посред­
ничеството на американския консул Мърфи. Той заминава заедно с тях за
Солун. От затвора са освободени политиците Ал. Стамболийски, Р. Даска­
лов и някои други, задържани под различни предлози, но с влезли в сила
присъди. С амнистията се цели успокояване на разбунтувалите се войници,
сред които видните земеделци имат голям авторитет.124 Тази стъпка има
обратен ефект, както се случва с нареждането за незабавен разстрел на де­
зертьорите. Катализират се още по-радикални процеси. Постъпките по по­
говорката „удавник за сламка се хваща“ не постигат своя ефект. Появяват се
желаещи по-лесно да „ловят риба в мътна вода“, според друга мисъл, свър­
зана с измокрящата, но жизненоважна течност.
Следващият 26 септември е относително спокоен ден в Кюстендил.
Наблюдава се движението на групи от дезертирали войници, които се на­
сочват към гарата. Там се съсредоточават около 2000 души, някои с кару­
ци, коне и магарета. През нощта заминават два ешелона в посока Радомир
и София. Събирането на толкова въоръжени хора влияе негативно върху
положението в Главната квартира. Промъква се страхът от повторение на
вече случилото се. Организира се своеобразна доброволна охрана. „Кой
знае по чия инициатива жените се трупаха на площада, за да предотвра­
тят буйствата, ако такива започнат“ - записват за гледката в дневника на
военните действия на ЩДА.125 Както споделят също Вл. Коцев, В. Паспале-

Зб4