Page 406 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

връзки“ - с нотка на закачка пише чужденецът.28 Сравнението му обаче е
показателно за промяната на тактиката в революционното движение.
Паралелно с него в Кюстендил се създават и функционират легални
сдружения. На 1 юни 1919 г. е учредено Македонското благотворително
братство „Св. Св. Кирил и Методий“. Негови ръководители през следващите
години са Хр. Шалдев, П. Тошев, А. Узунов и Александър Цонев. През 1922 г.
от средите на ветераните от предвоенната епоха е създадено дружество
„Илинден“. Дългогодишен председател е Вл. Куртев. Повечето от лидери­
те на тези структури са неразривно свързани с революционното движение.
Преплитането на конспиративна и легална дейност е нещо често срещано
и добре познато в Кюстендил. Двете организации провеждат периодично
съвестни събития. Почитат се годишнини от Илинденското въстание, смър­
тта на Гоце Делчев, Денят на Македония, отбелязван на църковния празник
„Свети Дух“. Дават се благотворителни вечеринки и сказки. От средите им
произлизат инициативите за построяването на паметник на Тодор Алек­
сандров и „на падналите за родината герои“. Последният понастоящем се
намира на градското гробище. От състава им е формиран специален коми­
тет за подпомагане на бежанците от Македония. Настоятелството на брат­
ството успява да доведе в Кюстендил известния френски журналист Анри
Пози. Всички заедно на 14 август 1931 г. посещават храм-паметника „Света

Троица“ в Гюешево. Трогателни са думите, написани от чужденеца върху
златната книга на храма: „Свободен човек, син на свободен народ, тъга и
гняв ме обзема, като виждам тази братска могила, където спят в лоното на
този, който ни е казал: „Обичайте се едни - други“ - героите, паднали за
защита на бащината си земя. Пред телените мрежи постовете с картечници
и срамните военни приготовления, аз за лишен път давам тук клетва, че ще
работя с всички мои сили за каузата на справедливостта, което тук има осо­
бена нужда от защита и която е кауза на мира и цивилизацията“.
Заедно с двете градски структури са създадени и няколко по селата.
В Гюешево действа благотворително братство, а поделения на дружество
„Илинден“ има в същото населено място и в Гърляно, Слокощица, Грани­
ца, Берсин, Коняво, Багренци, Лиляч и Четирци. Бежанците се подразделят
също по полов и възрастов принцип. В Кюстендил е учредено дружество на
Македонския младежки съюз. Първоначално е наречено Македонски кул­
турно просветен сговор, а от 1925 г. се преименува в културно-просветна ор­
ганизация „Тодор Александров“. През 1926 г. е създаден Македонски жен­
ски съюз. Дружбата в Кюстендил приема за свой патрон „Мара Бунева“. От
януари 1933 г. в града действа Македоно-одринско опълченско дружество,
част от едноименния съюз.
Особено място в дейността на кюстендилските структури и на граждан­
ството заема личността на Тодор Александров. Приживе всепризнат водач
на ВМРО, почитан и охулван, той получава в града оценка за делата си непо­
средствено след смъртта си. Траурните шествия и панихиди са само част от
опита да се увековечи паметта му. Общинският съвет на свое заседание на

404