Page 81 - kustendil_stolica
P. 81
Първа глава • Развяване на знамената
Велес. Командващият 2-ра армия нарежда 53-и полк с три батареи и по
ловин ескадрон конница „Да завладее Велес по двата бряга на реката и да
поддържа Конната дивизия, която ще разузнава в южна посока. При не
обходимост да разруши моста на Вардар“. На ю октомври по калния път
потегля към гара Александрово, където нощува. Сутринта продължава през
Аджилар към Катланово и при Ръженичево стъпва на удобното чакълирано
шосе Скопие-Велес. Слънчевият ден и хубавият път водят до повишаване
на настроението на войниците. „Тук-там из редовете им се чуваха весели
шеги и кръшни смехове. Не закъсняха и зурните, които вляха нова струя
от енергия и веселост и тикаха полка като на крила към бреговете на Пчи-
ня. Ала тук трябваше да се спрем за минута. Главата на колоната се озова
пред мътните води на Пчиня, които се разстилаха нашироко, и единствения
мост, на който противникът бе разрушил и запалил. Ала време за мислене
нямаше. Както бяха настроени весело войниците, втурнаха се през мътните
страшни вълни. Решително нагази и артилерията. Громко „ура“, викове и
глъч изпълни тясното дефиле на реката. Минаваха войниците на левия й
бряг, упътвайки се взаимно към по-плитките места. О, ако бе видял против
никът ентусиазма, изблика на героизъм, що изпълниха дефилето на Пчи
ня при изгорения от него мост, ако бе видял той юнаците от 53-й пехотен
полк с каква насмешка гледаха на създаденото от него препятствие, не би се
спрял и пред чуките на Велес“ - описва мотивацията на българите коман
дирът подп. М. Станев. На 5 км от града подразделенията спират на бивак.
Източната му част вече е освободена, но западната остава под сръбски
контрол. Разделя ги река Вардар, а ги свързват два дървени моста. Възмож
ностите са да се премине по тях или се преодолее водната преграда на друго
място. Командирът на бригадата след съвещание с някои началници нареж
да 1-ва дружина от 53-и полк, усилена с две пехотни роти, две картечници
и две планински оръдия, да премине на десния бряг, като се върне на север
и използва някои от здравите железопътни мостове. Под ръководството на
майор Т. Бадински колоната се отправя привечер на 12 октомври, прегазва
отново Пчиня и след полунощ достига с. Блато, където почива до сутрин
та. Призори продължава пътя си и при станция Зелениково преминава по
моста р. Вардар. Пехотата няма проблеми, но конете трудно преодоляват
препятствието. На отсрещния бряг се натъкват на подготвени окопи, но
противника отсъства. Движението се затруднява от пресечената местност
на Голешница планина и на места от гъстата гора. Името на новото пре
пятствие съвпада с първото - Голеш. Редки са престрелките с отстъпващи
ариергардни групи. Сред проблемите се нарежда мъглата, която в сутреш
ните часове задържа настъплението. Едва край с. Добриново след пладне
на 14 октомври се завързва сражение. С атака и обход при артилерийска
поддръжка колоната изтласква неприятеля и заема позициите му, където
нощува.
Междувременно останалата част от полка навлиза в източната част на
Велес. Градът представлява боен театър, където отпор си дават двете армии.
79

