Page 20 - kustendilski_region
P. 20

Данните в табл. I13 се отнасят за 170 села, тъй като за

        останалите 7 села не разполагаме със сведения за броя на ханетата.
       Нямаме и допълнителни податки, които биха позволили поне
       приблизително да се определи по колко ханета са имали .
              Данните за тези 170 села са разпределени през 10 ФЕ и са
       много интересни. Съвсем ясно се открояват 11 села с до 10 ФЕ. Те
       са най-малките села в региона, а именно: а) Шатковица, Кюстен­
       дилско — с 3 ханета (по-късно това село, вече като махала на Побит
       камък, е присъединено към Метохия); б) Долна Брестница,
       Кюстендилско — с 5 ханета (по-късно е присъединено към Жилен-

       ци); в) Въртешево, Кюстендилско — също с 5 ханета (по-късно
       става квартал на Грамаждино); г) Гирчевци, Кюстендилско — с 6
       ханета; д) Лисец, господарско село от Западни покрайнини — с 6
       ханета; е) Бария, също господарско село от Западни покрайнини —
       със 7 ханета; ж) Гурбановци, Кюстендилско — със 7 ханета; з)
       Сажденик, Кюстендилско — със 7 ханета; и) Църна река, господар­
       ско от Западните покрайнини — с 8 ханета; й) Брес, Кюстендилско
       — с 10 ханета; к) Побит камък, Кюстендилско — с 10 ханета.

              Малки са и селата с до 20 ФЕ. Това са 21 села от региона,
       които няма да изброяваме. Те лесно могат да се проследят в
       статистическите приложения на книгата.
              Вижда се, че по-големият брой села — 90 села от разглеждани­
       те 170, са имали до 50 ФЕ. Следващата по големина група са 52
       села, които са имали от 100 до 150 ФЕ и само 6 села са имали над
       150 ФЕ. Това са селата: а) Церово, сега в Република Македония — с
       273 ханета; б) Църник, също в Република Македония — с 253 хане­
       та; в) Божинци, Кюстендилско — с 244 ханета; г) Град, сега в Репу­

       блика Македония —- със 188 ханета; е) Слокощица, Кюстендилско
       — със 170 ханета; ж) Вирче, сега в Република Македония — със 166
       ханета.
              Неприятно е наистина, че най-големите български села от
       Кюстендилски регион днес не са в нашите граници. Следващата
       табл. П потвърждава факта, че най-големи са били селата от Южен
       Пиянец, Малешевско, които (както вече казахме) наричаме условно
       македонски.

              На табл. П се вижда средният брой ФЕ на едно село. Общо
       за Кюстендилски регион средният брой ФЕ е около 60.


                Обръщаме внимание, че обобщените таблици в текста са с римски цифри (от
       табл. I до табл. ХХШ), а таблиците по селища в статистическите приложения са с
       арабски цифри (от табл. 1 до табл. 178).
                Приблизителните (предполагаеми) данни в статистическите приложени* са
       в кръгли скоби.


                                                                                                          19
   15   16   17   18   19   20   21   22   23   24   25