Page 21 - kustendilski_region

Разпределени по области обаче, прави впечатление, че селата
от Малешевско, които през 1878 г. остават в Османската импе­

рия, а днес са в Република Македония, са с над 93 ФЕ на едно село.
Предаденото на сърби, хървати и словенци през 1919 г.
Босилеградско (като част от Западните български покрайнини) има
по-ниски демографски показатели — около 53—54 ФЕ на едно село.
Това се дължи на преобладаващия брой господарски села, които
имат средно на едно село 46—47 ФЕ.
Обяснение за струпване на най-малките села в северната част
на Кюстендилски регион намираме във факта, че тази земя не е
влизала в търговски оборот и разрастването на селата е ставало
по-бавно. От табл. П се вижда, че в господарските села мюсюл­

мани няма.

Таблица II

Демографско разпределение на населението по етнически групи за 1874 г.

От тях (бр.)
Област Се­ ФЕ Сред­ Мъже
ла (бр.) но ФЕ (бр.) мю­ пита- пита- евреи бъл­
(бр). на 1 сюл­ ни ни гари
село мани хрис- мю-
(бр.) ТИ ЯНИ сюл-
мани

Запад­
ни по-
край-
НИНИ 35 1876 53,60 6683 0 0 54 0 0 6629
Маке­
дония 23 2144 93,21 6262 1935 43 53 . 116 0 4115
Кюстен­
дилско 112 5965 53,26 19584 636 82 208 68 20 18670

Общо 170 9985 58,73 32529 2571 125 315 184 20 29314
От тях
госпо­
дарски 66 3092 46,85 9838 0 0 100 0 0 9738

Обаче тук искаме да отворим скоба и да наблегнем на факта,
че в нито един османски документ не се среща определението
„тюрк4*, а само „мюслим“ или „ислям4*. Поради това и ние приема­
ме това смесване на етнически и религиозни групи за официално и
от тук нататък за мюсюлманите ще говорим като за етническа
група.

20