Page 22 - kustendilski_region

Пак според табл. П обикновеното мюсюлманско население
е обитавало предимно селата от Малешевско, където представля­
вало 1/3 от цялото население на тези села. Но в кюстендилските
села, останали в днешна България, мюсюлманското население е
било само 3%. В тази таблица не е включено населението на гр.
Кюстендил, което по принцип не е вписано в посочения основен

регистър15. Според К. Попов през XIX в. в гр. Кюстендил е имало
1400 турци, 750 българи, 150 евреи, 60 черкези и 30—40 други16.

По данни на окръжния съвет в Кюстендилска околия е имало
350 000 дъонюма обработваема земя, от която почти 100 000
дъонюма се намирали в ръцете на 60—70 турци, граждани на
Кюстендил. Обаче според рапорта на Кюстендилско окръжие от
1879 г., чийто оригинал липсва, но е публикуван от Г. Тодоров, от
всичката земя 2/3 била бейово притежание17. Тук е нужно едно

уточнение: за този период към Кюстендилска околия се числяло
Дупнишко, където е имало „120 чифлика с 25 000—28 000
дъонюма“18. До Освобождението Дупнишко и Радомирско не са
спадали към Кюстендилска каза. Но независимо от включените в
този рапорт дъонюми на стотици чифлици това не влияе особено
на нашия анализ, тъй като чифлиците са със съвършено различен
статут от господарските села. Освен това в Радомирско не е имало
господарски села, а в Дупнишко те са били само четири.
Йордан Иванов пише, че още през 1829 г. цяла Северна
Македония била в ръцете на неколцина братя, синове на Реджеб

паша19. От статистическите приложения на раздел П (таблици
1—178) се вижда, че чисто турски села няма. В Полето смесени села
са били: Пелитиково, Згурово, Рашка Гращица и Берсин (това са
селата, които Иречек и Сарафов посочват за 1880 г.). Ваксево,
Горна Гращица, Друмохор, Лиляч, Ръждавица, Ръсово също в
Полето и Скакавица в Краище са били смесени (българи и мю­
сюлмани) преди 1878 г. От нахия Пиянец, Малешевско, сега в

Република Македония, до 1878 г. смесени села са били Вирче,

15 Обаче гр. Кюстендил е включен в регистрите за овцете, свинете и коприната
и въпреки че не разполагаме с други данни, сме изготвили табл. 93 за този град
П о п о в, К. Кюстендил под турско робство и участието на кюстендилци
в националноосвободителните борби. — В: Кюстендил и Кюстендилско С
1973, с. 97. ’

Тодоров, Г. Уреждане на аграрния и бежанския въпрос в Княжество
България в първите години след Освобождението (1879—1881). — Исторически
преглед, 1, 1961, 25—52.
18 В. „Независимост“ (бр. 6 от 17. IX. 1880 г.). Цит. по Г. Тодоров. Уреждане
на аграрния и бежански въпрос..., с. 42.
19 И в а н о в, Й. Северна Македония..., с. 271.

21