Page 24 - kustendilski_region

С индекс „2“ си послужихме и ние, за да получим резултатите
от таблица 111 за 1864 и 1874 г., където населението е само мъжко.
За 1880 и 1900 г. (това са първите български следосвобожденски

преброявания) е даден общият брой на жителите по села и ние
приемаме, че данните отговарят на действителността. За 1864 г.
също е необходимо едно уточнение. В регистъра от 1874 г. (вж.
рекапитулацията в предговора) е написано, „старо население“ и
„стара вергия“. Приемаме, че това са 1864 г. за населението и 1865

г. за вергията20.
За 10 години от 1864 до 1874 г. населението в Кюстендилски
регион показва прираст над 11%. Най-голям е прирастът (18%) в
Босилеградско (Западни покрайнини). След това се нареждат
селата от днешна Република Македония с почти 12% прираст и
днешните кюстендилски села с 11% прираст. Интересен е фактът,
че господарските села имат с 4% по-висок прираст от общия
прираст за региона. За 10 години господарските села имат прираст

15,39%.
Движението на населението за по-голям период, до края на
века, е проследено в следващата табл. IV, която сравнява данните
от 1900 г. спрямо 1864 г.
За съжаление в табл. IV сведенията за селата от Малешевско,

останали извън българските граници, не са включени, тъй като не
разполагаме с данни за периода 1880—1900 г. Съпоставими
данни за 1864—1900 г. има за 30 села от Западните покрайнини
(Босилеградско), за 108 села от сегашния Кюстендилски регион,
или общо за 138 села. Налице са и съпоставими данни за
1864—1900 г. за 61 господарски села.
Независимо от всички уговорки от табл. IV се вижда, че

в Кюстендилски регион (въпреки отпадането на най-големите
му села през 1878 г.) в края на века прирастът е 20 778 души,
което прави увеличение на населението с 60%. В господарските
села населението също се увеличава: от 16 025 души то нараства на
26 360 през 1900 г. И за този по-дълъг период тези села по­
казват по-висок прираст спрямо останалите села: а) господарски

села — 63,88% прираст; б) Западни покрайнини (Босилеградско) —
57,37% прираст; в) кюстендилски села днес — 60,01% прираст.
Интересна подробност са сведенията от „Изложение за със­
тоянието на Кюстендилско окръжие, 1900 г.“, където е посочено
следното:

Вж. Балансова данъчна таблица на селата в каза Хаджноглу Пазарджик
(Добрич), 1874 г. — В: Извори за българската история. Т. V. Турски извори за
българската история. Ч. II. С., 1960, с. 469.

23