Page 40 - kustendilski_region

Трета глава

ОЦЕНКИ НА ИМОТИТЕ И НА НЕЗЕМЕДЕЛСКИТЕ

ДОХОДИ НА НАСЕЛЕНИЕТО

За имотното състояние на населението от Кюстендилски
регион може да се съди по оценките, които данъчните чиновници
извършват на недвижимите имоти и на всички допълнителни
приходи. Настоящото изследване разполага със сериозна ста­
тистика в тази насока. Но преди да преминем към анализ на сухите

цифри, считаме за уместно да запознаем читателя с една по-обща
картина на кюстендилското село.
Вземаме за модел с. Деирмен дере, сега Слокощица. Това
хубаво българско село е било обект на изследване на Йордан
Захариев1. Той посочва, че още преди Освобождението селото се е
състояло от едноделен тип къщи, градени без основи и покрити със
слама. В повечето от тях е имало тавани от грубо издялани дъски

или от плет, измазан с кал. Таванът бил нисък и затова възрастните
хора ходели в къщата наведени. Оге г.ш ето било в средата на
къщата, а около стените били наредени качета, нощви, разбой,
подница, връшник и други неща. Домочадието спяло върху глинен
под от рогозки и черги.
Къщите не били големи. Те имали правоъгълна форма с площ
16—20 кв. м но почти всяко домакинство имало в двора си и други
сгради: най-малко плевник, яхър и кочина. По-заможните имали
още хамбар, казаница, фурна за хляб, кошара или търла за дребен

добитък, нужник, кокошарник и сушилня за тютюн. Тези
постройки са били свързани с главния поминък на селяните —
земеделието. Наред с него те се занимавали с овощарство,
лозарство, тютюносеене, зеленчукопроизводство и малко ското-
въдство.
Въпреки че след Освобождението селото се развива, можем да
се позовем на писаното от Йордан Захариев и за по-ранния период.

Става въпрос за застъпените допълнителни занаяти, освен пряката
земеделска работа. Той посочва двама колари, които били и

‘Захариев, Й. Село Слокощица. С.» 1929, 41—50.

39