Page 41 - kustendilski_region

железари. Те имали дюкяни на дупнишкото шосе (на Кьошко), но
десетината налбанти, които подковавали своите и на съседите си
коне и волове, нямали дюкяни. Имало около 20 души дърводелци
(столари), някои от които работели в Кюстендил. Само един от
тях, който бил същевременно и бъчвар, имал собствен дюкян.
Кожухари и шивачи на селски дрехи имало по двама, но тяхната
работа била амбулантна — по къщите. Един кожухар и трима
сарачи работели в града и вечер се прибирали в къщите си. В дома

си работело и едно мутафчийско семейство, което продавало
стоката си също в града.
До 1985 г. в селото са съществували три чарка за гайтан:
единият бил собственост на Али Ефендията и е правен в турско
време, другите два са построени след Освободителната война.
Необходимата им вълнена прежда доставяли от Серес, а по-късно
от Самоков. В селото имало две бакалници, три фурни и 6 кръчми.
Освен това около 40 къщи от центъра на селото били със
собствени домашни фурни. С домашни фурни били и всичките
къщи по махалите.
Селото имало три машинни мелници, 28 обикновени

воденици, машинна кожарница и тепавица. Нямало кереми-
дарница, защото в близките села имало хубава пръст за този вид
индустрия.
Данните за с. Деирмен дере са представени в таблица 44 от
статистическите приложения на раздел П. Вижда се, че през 1874 г.
селото е имало 4662 дьонюма (4102 дка) обработваема земя, но
през 1893 г. са налице 7552 дка обработваема земя плюс 12 000 дка
гориъили общо 19 552 дка землище.
Йордан Захариев посочва, че перакендетната земя в селото е

била три пъти повече от тази на местните селяни2. Тази земя е била
чифлишка, притежание на мюсюлмани, жители на Кюстендил.
Оценката на перакендентата земя е вписавана в регистрите
отделно3.
Оценките на притежаваната от селяните земя (в случая 4662
дьонюма), на къщите със земеделските постройки (вероятно към
170 къщи) и поне на част от гореизбраните доходоносни имоти
(някои воденици, дюкяни, бакалници и др.) са наричали „емляк“.
Емляк буквално значи имот. Емлякът на с. Деирмен дере през 1874
г. е бил 2 311 150 гроша. Или средно на една ФЕ (хане, къща) са се
падали по 13 595 гроша емляк.

Чахариев, Й. Цит. съч., с. 15.
’Драганова,С. Материали за Дунавския вилает. С., 1980, 71—139.

40