Page 39 - kustendilski_region

4. Господарите аги са имали тапии за половин, едно или
няколко села, които им давали право да събират наем от тези села.
Но те не са могли свободно да разполагат със земята, нито да я
продават, нито да я залагат. В този смисъл по-правилно щеше да
бъде тапиите за такива земи да бъдат наричани „берати“, както при
спахиите.
5. Селяните от господарските села не са били наемници, както
при свободните земи (включително и при чифлишките). Всяка
къща (хане) е имала наследствена земя, наречена „бащина“, която

се е предавала от фамилия на фамилия, но не е можела да влиза в
търговски оборот. Селяните са нямали тапии за бащините си.
6. Господарската земя в Кюстендилски регион е била около
25% (200 000 дка). Средното владение обработваема площ на едно
домакинство (90 дка) не отстъпвало съществено от средното
владение за региона — 93 дка.
7. През 1878 г. от Кюстендилски регион по силата на
Берлинския конгрес е откъсната около 18% (150 000—180 000 дка)
обработваема площ със средно владение 90 дка, която се намира

днес в Република Македония.
8. През 1919 г. отново от Кюстендилски регион, този път по
силата на Ньойския договор, е откъсната още около 210 000 дка
обработваема площ със средно владение 84 дка на домакинство,
която се намира днес в Сърбия. Това е днешното Босилеградско,
част от Западните български покрайнини.
9. За периода 1878—1919 г. от Кюстендилски регион е
откъсната над 40% работна земя.

38