Page 85 - kustendilski_region

пари. Например в с. Долня Лисина (35 къщи) според Рапорта
„сегашният господар Рифат ефенди обърнал кесима в парично

даване от 50, 100, 120 или 150 гроша според качеството на
.
земята“24 25
Иналджик също констатира, че селянинът е трябвало да
изпълнява на агата разни услуги — ангария 2 месеца на година, и да
му предава известна част от своята продукция, а именно 25 оки или
31 кг за всяка реколта, която той отглежда (?), 30—40 оки царевица
на каруца, 1 ока сирене за всеки 10 овце, в допълнение една пълна
каруца дърва или 12 гроша, както и 3/10 гроша на дьонюм лозе.

Той отбелязва още, че е имало допълнителни такси, плащани на
агите за кошери, за земя, за паша и т.н. Общата сума на всички
плащания, направени от селяните, била изчислена да е равна или
дори по-голяма, отколкото данъците, плащани на държавата.
(Задълженията, установени от обичая за слугите или агентите на
агите, трябвало да бъдат прибавени към всичко това.) Но
Иналджик заключава „сега държателите на наемни земи, които
заместиха държавата, естествено бяха склонни да максимализират
своя дял в продукцията и изцеждаха работната ръка на раята“2.
Господарските села са имали спахийски статут. Преди

продуктите от земите са били събирани от спахията, а сега от
господаря. Тъй като новите танзиматски закони премахват
спахилъка, някои високопоставени аги успяват насилствено да се
сдобият с тапии за цели села или за части от селата. Но както казва
Иналджик, а и нашите груби изчисления сочат, паричният кесим
достигал 20% от селския доход. От своя страна при получаване на
тапията агата е плащал на държавата известна сума. Дадено село
можело да плаща кесим на няколко господаря.

Как се стига всъщност до загубата на тапиите на толкова
много селяни? На този въпрос Иречек и Сарафов дават също
компетентен отговор. Според тях завладяването на земите е
станало по следващите начини: 1. Най-обикновено притисването
ставало, когато селяните не можели да платят десятъка и оставали
борчлии на спахията; 2. Когато селото трябвало да плати
кръвника, а нямало пари; 3. Когато агата, за да брани от ангария
селяните и конете им в онези бурни времена, ги принужавал или се
уговарял с тях да му дават различни подаръци, които са ставали

445 гроша. Прибавяме цената на въглищата и други предполагаеми плащания и
приемаме приблизителен наем общо за селото от около 500 гроша, което прави
около 12—13% от средния за селото земеделски доход.
24 Рапорт..., с. 17, 18.
251па1с1к,Н. ТЪе Етег^апсе оГ В1& Рагтз, „С1ГШк“$: 81а1е, ЬапсИогЛз апс!
Тепап1з. — Тигска, 1983, р. 112, 121.

84