Page 15 - trnski_kraj

поради това, че е свързано съ пжтшца, които още се намиратъ въ едно пла-
чевно състояние, по-слабо е посещавано, отколкото Знеполе, па и самото му насе-
ление е почти отчуждено отъ града, въ смисъль, че не дохожда да пазарува тукь
и де обменя продуктите отъ своето стопанство съ продукти, необходими за по­
срещане ежедневните му нужди. Ето —това е причината, гцото Крайще да ожде по-
слабо приобщено къмъ гр. Трънъ, а оттамъ — и въ съзнанието на мнозина, които
слабо познаватъ Трънско. Самиятъ, обаче, Трънски край, както видехме въ пър­
вата часть на настоящата статия, включва въ себе си селища отъ три области:
Знаполе, Крайще и Дерекула. ГолЬми части отъ тези области, населени съ чисто
българско население, съгласно Ньойиския договоръ, попаднаха подъ властьта на
Югославия.
Трънскиятъ край въ административно отнощение, презъ разните исторически вре­
мена и по стечение на обстоятелства отъ политически характеръ, се е числилъ ту
къмъ Софийския, ту къмъ Нишкия санджаци. Къмъ кой санджакъ се е числило
Трънско преди 17 в, на насъ не ни е известно. Едва презъ 17 в., когато хаджи
Калфа, или, както се е наричалъ още, Чатибъ Челеби, е правелъ своите обиколки
нзъ Европейска Турция, споменава, че „Изнеболъ Кадилъкъ (б. н. сждеб<.нъ окржгъ)
16 дена отъ Цариградъ“, се е числелъ къмъ Софийския санджакъ. По-късно, презъ
1841 г., когато избухна голЬмото въстание на българите отъ Нишко, къмъ Нишкия
санджакъ сж принадлежали каазите: Знеполе, Мустафа паша паланка и Пиротъ.
Презъ 1876 г. в. „Руски миръ“ печати една статия, въ която се казва, че „каазите
Трънъ и Пиротъ се отцепиха отъ Нишкия санджакъ и образуваха отдйленъ, наре-
ченъ Пиротски, въ който има повече отъ 60,000 мжже, които сж все българи ),

Следъ освобождението на България и изгонване на сърбите отъ Трънско, гдето те
се беха настанили,'Трънскиятъ край бива присъединенъ къмъ свободното княже­
ство, и гр. Трънъ биде провъзгласенъ за окржгъ, съ околии: Трънска, Ьрезнишка
и Царибродска. Отъ 1901 г. Трънъ става центъръ на околия, въ района на която
е спадалъ и целиятъ БрЬзнишки край съ гр. БрЬзникъ.
Тогава къмъ Трънската околия сж се числили 21 общини съ 96 села, две махали
и два града, съ едно население отъ 53,608 души*"). Следъ Европейската война
Трънската околия бъ значително намалена, понеже много села останаха подь вла­
стьта на Югославия.
Подиръ 19. май 1934 г., когато стана новото административно деление на нашата
страна и окржзите беха заменени съ области, Трънско бе разделено много удачно
на петь общини: Вуканска (впоследствие Бусинска) съ 10 села, Главановска съ 13
села, Лево-речка съ 11 села, Трънска съ 8 села и града, и Филиповска съ 10 села.
Съгласно преброяването отъ 1934 г., цТлото население на Трънската администра­
тивна околия възлиза на 79,527 души.

„Мечи-долъ“ — СкалитЪ
Долината на р. Ябланица къмъ с. Филиповци
*) с. Чилингироьъ—Поморавия по сръбски свидетелства.
) Списъкъ на населените места, споредъ преброяването отъ 30. ХИ. 1УЮ г.

Сборникъ Трънски край — 3
17