Page 13 - trnski_kraj
P. 13
Следъ продължителни и поройни дъждове, р. Ерма излиза отъ коритото си
и поилавя околните ниви и ливади. СрЪдниятъ наклонъ на реката е 13-3°/00, но
презъ Знеполе наклонътъ й е сравнително малъкъ, което ясно личи отъ тукъ при
ложената таблица:
Разстоя- Разлика въ
Отъ кой пунктъ Ср. наклонъ
ние височината
Срещу с. Ранилугъ 782
Подъ с. Берайнци 724 9’300 клм. 58 м. 6'23°/оо м.
Отъ л-Ьва и десна страни река Ерма приема множество малки поточета и рекички,
които протичатъ обикновено презъ селата, напояватъ селските градини и каратъ
воденици отъ единъ два камъни. По-важни десни притоци на Ерма сж: река
Вуча-бара, протича презъ с. Бохова; р. Вуканщица, която прибира водите на Ко-
жинската и Костуринска река. Последната е образувана отъ сливането на двете
поточета: СрЪдорекъ — отъ с. Еловица и Мелевица—отъ с. Стайчовци. Река Гло-
говщица е другъ малъкъ притокъ на Ерма, който събира водите си отъ землищата
на с. с, Глоговица и Ездимирци. Коритата на Глоговщица и Вуканщица еж криви
и плитки, затова, при по-проливенъ дъждъ, водата имъ излиза и затлачва околните
ливади и ниви. Въ самия гр. Трънъ, Ерма приема Пбтокъ, който, незначителенъ
въ сухо време, става мжтенъ и страшенъ при поройни дъждове и заплашва съ
срутване щЬлата „Поточна махала“. (Никакъ не е изключена вЪроятностьта, при по-
проливенъ дъждъ, водата му да излезе при черквата св. Никола и да нахлуе къмъ
площада на града. Ето защо, оправяне на коритото му е повече отъ належащо). Подъ
с. Петачинци, при граничния постъ № 17, Ерма приема най-значителния си дЪсенъ
притокъ Банска река, или наречена още—Ябланица, която събира водите на Фили-
повската и Мисловщичка реки. Последната, образувана отъ сливането на Сува и
Пръвня река, просича варовитите скали срещу с. Филиповци и образува живопи-
сенъ проломъ всрКдъ който е кацнало манастирчето св. Богородица. Река Ябла
ница при местностьта „Секирица“ се е врязала дълбоко въ варовитите скали и е
образувала живописна клисура, по която върви шосето отъ гр. Трънъ за София.
Ц-Ълата „Секирица“ е обрасла съ люлякови храсти, които, презъ месецъ май, правятъ
гледката прекрасна и величествена. Въ дълбочината долу се вижда „Зелени-виръ“,
който, заедно съ „бумбалъка“ въ ждрелото на Ерма, сж любимите места за рЬчна
баня презъ летото на трънчани и гости на гр. Трънъ. Големиятъ изворъ при с. Банкя
увеличава извънредно много водата на Ябланица. Тамъ е построена баня, сега крайно
занемарена, която е препоржчителна за нервни и анемични хора. Водата на описва
ната река се използва като двигателна сила на неколко примитивни воденици и
„валявици“ при с. Банкя; последните сж единствени въ Трънско. Левите притоци на
р, Ерма сж по-незначителни. Отъ техъ Зеленоградската и Ломнишката реки сж най-
важни. Целиятъ басейнъ на р. Ерма въ българска територия е 382-8 кв. клм.
Накрай, нека споменемъ, че слабо и незначително е още използването водите
на Ерма и притоците й. А водите й лесно могатъ да бждатъ уловени, за а слу-
жатъ за напояване на Знеполе и съ това би се създало единъ много по-» осенъ
поминъкъ на бедното знеполско население.
Сравнително големата надморска височина (средно на Знеполе 750 м.), както и из
вънредно планинския характеръ на Трънския край и изолираностьта му отъ дъл
боки речни долини, по които да може да прониква топлото влияние на юга, ето
нещата, които даватъ малко по-особенъ отпечатъкъ върху климата на Трънско,
отколкото този на съседните области. Докато, напр., климатътъ на Кюстендилско и
Радомирско, дето може да прониква беломорското влияние по дълбоката долина
на р. Струма, е по-мекъ и зимата, сравнително, по-топла, въ Трънско средната ме
сечна януарска и февруарска температура е цели 2°С. подъ нулата.
Презъ м. мартъ, съ настжпване на пролетьта, температурата почва постепенно да се
качва, за да достигне своя максимумъ презъ м.юлий: 18-6° и после—постепенно да
спада презъ останалите месеци,
*) К. Иречекъ—-Пжтуване по България, стр. 493.
45

