Page 16 - trnski_kraj

ВПЕЧАТЛЕНИЯ 07Ъ ТРЪНСКИЯ КРАЙ

Адамъ Тарновски
Пълномощен* Министъръ на Полша

Посетихъ Трънския край за първи пжть преди петь
години, понеже имахъ желание да се запозная съ тия
мЯста, както това вече бЯхъ направилъ и съ други
кжтове на България. Природата на тоя край е нЯ-
какси твърде различна отъ онова, което вече бЯхъ
видЯлъ въ други български краища. По-примитивна,
сурова, горда, тя мжчно се поддава да бжде овла­
дяна отъ човЯка.
Мисля, че тъкмо въ тая нейна особеность трЯбва да
търсимъ обяснението на ония качества, съ които се
отличава населението на Трънския край и съ които
то прави впечатление още на пръвъ погледъ. Да
живЯешъ срЯдъ тая сурова природа, която толкова
малко дава на човЯка за неговото препитание, която
обаче поразява въображението му съ своята странна
и горда красота, да се боришъ съ нея и да я
обиквашъ все повече и повече - може ли да има
по-добра подготовка за живота ?
Снажни и сржчни, упорити и предприемчиви, горди
и трудолюбиви, трънчанитЯ привличатъ съ своята
прямота, природна интелигентности и сърдечность.
Бедната планинска почва имъ дава твърде малко
възможности за прехрана, затова сж принудени да
скитатъ изъ всички краища на България и да припе-
челватъ насжщния си хлЯбъ съ много трудъ и тежки
усилия. Не веднажъ въ София и въ други мЯста
изъ България ми се отдаде случай да наблюдавамъ
прочутитЯ трънски зидари съ тЯхното умение, тру­
долюбие, пестеливость, съвЯстность въ работата и
дълбока привързаность къмъ родния край и битъ.
Наблюдавайки трънчанитЯ, азъ можахъ да си обясня, на какво именно се дъл-
жатъ ония легендарни подвизи на българската войска и специално на желЯзната
софийска дивизия, които презъ дветЯ войни очудиха свЯта и бЯха съ възторгъ
посрещнати отъ цЯлия полски народъ. Тогава бждещиятъ освободитель и мар-
шалъ на Полша Юзефъ Пилсудски, който изобщо никога не 6Я разточителенъ въ думи
и похвали, стана вЯренъ тълкуватель на чувствата на поляцитЯ и даде блЯскава
оценка на качествата, проявени отъ българската войска, като най-вече подчерта
нейната духовна подготовка, високъ моралъ и силно национално съзнание.
Като прибавя къмъ горното, че трънчанитЯ наподобяватъ по всичко, дори по но-
сията си, най-юначната, най-красивата и необикновено патриотична часть отъ пол­
ския народъ — именно жителитЯ на гордитЯ Татри, не ще бжде преувелечено,
ако кажа, че съмъ особено щастливъ и гордъ да нося титлата почетенъ гражда-
нинъ на едно отъ буднитЯ трънски села — с. Радово. МоментитЯ прекарани
между моитЯ съграждани отъ селото, смЯтамъ за едни отъ най-приятнитЯ моменти
въ живота си.
Като съзнавамъ, че направената ми отъ жителитЯ на с. Радово честь, е избликъ,
преди всичко, на тЯхната обичь къмъ моята родина Полша, дълбоко съмъ увЯренъ,
че полско българското приятелство, което се крепи върху такива ратници, като
трънчанитЯ, ще пребжде въпрЯки всички превратности на сждбата, както и съмъ
увЯренъ, че страната, която ражда такива синове, като трънчанитЯ, ще преодолЯе
всички трудности и ще си изгради свЯтло и достойно бждеще.

18