Page 12 - trnski_kraj

и мощни — на с. и с.-з. ПоследнигЪ, заедно съ Гребенъ-планина, пълнятъ „Дерекула“
— извънредно планинска область съ малки и твърде разпръснати селца. Руй пл. е
богата съ руди, които сега вече започнаха да се есплоатиратъ. Въ югославянска
територия, току подъ самия връхъ Руй, се намиратъ черни каменни вжглшца, за която
цель бе прокарана отъ сърбите теснолинейна железница.
Планините : Дъсчанъ-кладенецъ, Щърби-камикъ и Рудина, по които днесъ върви
границата между България и Югославия, сж естествено продължение на Руй пл.

Руй пл. отъ северъ, Власина отъ западъ и склоновете на Крайще отъ югъ, заграж-
датъ Знеполското поле. Знеполе е малко поле — 4 кв. клм., наклонено отъ западъ
къмъ изтокъ, съ дължина около 16 клм. и ширина отъ 3—5 клм. Стариятъ ма-
сивъ, който образува основата му, е припокритъ отъ плиоценски и алувиални на­
носи, които правятъ почвата на Знеполе твърде плодородна. Средната му надморска
височина е 750 м. Презъ Знеполе още въ най-старо време е вървелъ „друмъ“ за
долината на р. Морава. Днешното поле, въ по-големата си часть, върви по стария
„друмъ“, който, особено презъ 16 и 17 в., е билъ доста оживенъ*). Това шосе презъ
Власинския или Клисурски проходъ съединява Трънъ съ Сурдулица. Презъ про­
хода Дъсчанъ-кладенецъ сжщо минава шосе отъ Знеполе за Власотинци, а по те­
чението на р. Ерма минава, не до тамъ удобенъ, пжть за Пиротъ.
Почти целиятъ Трънски край спада въ басейна на р. Ерма, която е най-големата
и важна река въ Трънско. Ерма извира отъ Власина пл. и при с. Стрезимировци
пресича граничната линия, като продължава да лжкатуши изъ Знеполското поле.
При гр. Трънъ тя нипуска Знеполе и навлиза въ величественъ проломъ, увенчанъ
съ скали, между които тече съ голТмъ шумъ и трТсъкъ. Споредъ мнението на
бележития френски геологъ Ами Буе, който е проучвалъ Трънско, проломътъ на Ерма
не е само произведение на ерозията, но и земетресенията сж взели голТмо участие
въ образуването му**).
При с. Ломница Ерма преминава презъ живописно ждрело, съставено отъ догерни
варовици и при с. Петачинци, на 6 —5 клм. отъ гр. Трънъ, тя навлиза вече въ Юго­
славия. По течението си Ерма образува още нТколко ждрела — Одоровско, Пога-
новско и др., и презъ с. Власи и Суково навлиза въ Лапатино поле, кждето я пре­
сича желТзопжтната линия София — БТлградъ. Въ Лапатино поле, не далечъ отъ
село Градище, Ерма се влива въ р. Нишава. Дължината на р. Ерма, отъ изворите
до устието, е 6545 клм., но само около 25 клм. тя протича презъ българска тери­
тория. Благодарение на това, че тече презъ ждрела и тесни проломи, каточели,
на пръвъ погледъ, не образува едно щЪло; оттамъ идатъ, може би, разните й
наименования. Ето какво казва К. Иречекъ за нея: „Въ названието тази река, която
по големината и водната си сила е сжщински зачатъкъ на Нишава, владее чудна
забърканость, която, безъ съмнение, произлиза отъ това, че речната долина, поради
своята непроходимость, не образува едно цТло.“
На сръбска страна, около устието, се нарича Суковска река, споредъ селото Суково,
което лежи въ Сърбия, малко нещо подъ Държина; това име се среща и споредъ
пжтописите отъ 16 столетие. Въ Държина се нарича Влашка река; въ селото
Власи — пакъ тъй, или Трънска река, при всичко, че тамъ твърдятъ, че се нарича
собствено Нишава. Други пъкъ й казватъ просто „Тая река“. Въ Трънско се нарича
Голема-река; освенъ това, отъ гражданите се слуша името Ерма, която, обаче, както
по-нататъкъ ще посоча, е отъ интересенъ етимологиченъ произходъ. Изворите й ле-
жатъ между Знеполе и Власинската долина—при с. Клисура*). И сжщиятъ авторъ
изкарва, че името на р. Ерма произлизало отъ името на позната река Хермосъ въ
Лидия и е било пренесено заедно съ легендата за Св. Тарапонти, който презъ 14 в.
билъ попъ въ Трънско. Както и да е, но името Ерма се наложи вече въ нашата
народна и географска топонимия.

**) Вижъ— Население на сръбските земи, кн. VIII гтр. 15, подъ редакцията на Цвиичъ,
сжщо К. Иречекъ — Стари пжтувания по България; Ив. Дуйчевъ — Единъ дубровнишки
пжтеписъ — въ „Известия на Българското географско дружество“, кн. III—935 г., стр. 243.
*** ) Вижъ Г. Н. Златарски — Геология на България, стр. 7.

14