Page 18 - trnski_kraj

Погледътъ тжжно се плъзне по изронените плещи на Знеполския великанъ и се
преметне по насрещните и по околовръстните хребети, за да дири тамъ утеха и
отмора... Но те сж голи. По-старите хора разправятъ, че, презъ техната младость,
тия хребети сж били покрити съ гжсти гори, които сж давали поминъкъ, здраве
и радость на хиляди семейства. А сега — на много места полето е засипано съ
песъкъ, чакъ.ть
и камъни, а пла­
нинските хъл­
мове и техните
склонове сж
прорезани съ
дълбоки дерета
и надв и с н а л и
скали. Само
тукъ.тамесесре-
щатъ вековни
брестове, джбо-
ви’и букови дър­
вета, свидетели
на страшно и
престжпно опу­
стошение. *)
И, все пакъ, очи­
те не знаятъ де
по-напредъ да
Р-Ька Ерма край гр. Трънъ се с п р а т ъ, а
съ изгледъ отъ гимназията и сградостроителното училище
фантазията— да
си пре д ст а в и
оная красота, която е цъвтела тука преди това опустошение на горите. Сега
Знеполското равнище прилича на една голема, съ висока рамка, тепсия, по
която чутовенъ майсторъ е дълбалъ релефите на своите фантастични причуди.
Тука — буенъ потокъ, пререзълъ шосето на две и прехвърлилъ своите каме­
нисти наноси върху бедата му лента, тамъ — сочна ливада съ наситена зеленина,
а оттатъкъ — китни, стройни дървета съ приплетени корени, каточели събрани отъ
незнайна ржка за букетъ на този, който знае да цени и обича хубостите на бъл­
гарската земя. А навредъ —изъ ниви, ливади, ржтлини и долчинки се мерка трудо­
любивата фигура на селянинъ или селянка, които блогодушно гледатъ на васъ и
на вашата модерна бързоходка, спрела, по ваше желание, при Забелените ханчета.
Защо ? За чаша ракия ? Не, — за чаша вода, която буйно тече отъ каменна чешма
предъ една отъ кръчмите. И тая чаша ви я поднася безплатно едничкиятъ кръч-
марь въ света, който плаща патентъ за спиртни питиета, а освежава пжтниците
съ кристално свежите струи на Руй. . .
По-нататъкъ сж ханищата на Главановци, на Стрезимировци, на... Стой! .
Преди десетина години, когато за пръвъ пжть минахъ по това бело шосе, ние на
всека стжпка требваше да се провираме между коли и пешоходци. Шосето гъм­
жеше отъ животъ. А предъ всеко ханче се тълпеха по десетина разпрегнати та­
лиги и коли — първите съ задремали надъ сандъците имъ коне, а вторите
съ излегнали до колелата имъ волове, които самодоволно шибаха съ опашка ту
морните си гърбове, ту прахьта около себе си. Техното спокойствие беше тол-
кова големо, че те дори не пръхваха предъ зел ните мухи, които стремително
налитаха къмъ влажните имъ, широко отворени, ноздри.

Но тогава и нашиятъ пжть и пжтьтъ на другите водеше отъ Трънъ за Клисура или
отъ Клисура за Трънъ, а сега — само до Стрезимировци... Клисура е вече
въ Югославия. И вие, които искате да знаете, какво е неправда и какво е рана

*) Последните фрази сж взети отъ статията на А. иопъ Л., печатана въ Софий-
ския окржженъ вестникъ, подъ надсловъ: „Поройщата въ Трънско“.

20