Page 282 - trnski_kraj

отъ с. кожинци

1. СтаноЛано, цръвена 1йбуко

1 СтаноТано, цръвена тбуко, Та повело кон’й ауамшу
Омиле ми твоята убавйн^1) И понело сокола на рукав.
Бел мановил’2) тънк’е половйне, Кон’ провишта4) двори прозъвнйше5)
Цръне очи, дръвенй образи3), И йспот сокол на рукава.
5 Тънк’е веце — морск’е пшавице.15 Дочула га Станината мак’а,
— Ако съм ти, лудо, омилела, Та не пушти Стану да излезне,
Ти ми до1ди вечер пред вечеру, Но излезе Станината мак’а:
Не поводй кон’а ацамшу, „Назад, назйд, лудо — нежйнено,
Не поносй сокола на рукав! Да 1а немам мому за даван’е,
10 Оно лудо у радос не ч^ло, Ни па! имам млйду удовйцу|“

2. Карала Мйлка к’ирй1у

1 Карала Мйлка к’иршу, 5 Дека е Мйлка девок’а;
К’ирй1у благ’е 1абук’е; Позна 1у бего од чардак
Од Солун, та до Совй1у. По беле рук’е грацйнск’е
Нйко1 си Мйлку не позна, Дека су грйвне стснйле.

3. Ладом се гора залади

1 Ладом се гора залади, 5 „Седи ми, сине Николо,
Ловцйш у лов пооде, Сво ти е село душман’е,
Никола сака да иде, На1 вече селск’и субаша!
Николу мак’а не пушта:

ПТт и: отъ Тону Петрак’ину отъ с. Кожинци

Характерни думи, изрази, клетви, заклевания и пр. отъ Трънско

Але те занеле.
Бабешл’ак — баба (презрително).
Бун’йште — бокулкъ (торище).
Баштйчко — Прилича на баща се, като баща си.
Бръл’йва ала — зълъ (който се много кара).
Багателе проклете.
Баба еде и пйе и за старца мйсли.
Батисало се — развалило се.
Болй бабу пета, да не чеша вуну.
Вукодл’ак — увълчилъ се.
Вук длаку мени, чуд си не потура — Вълкътъ кожата си м-Ьни, а характера (умътъ)
не. (Преносно и за човТка).
Воловарище — голТмъ огънь.
Върдало — за човТкъ, който е немиренъ, подвиженъ, пъргавъ.

3) Хубость — красота.
2) Особена старовремска дреха, съшита отъ бТло платно, навезана около пазвит-Ь и по-
лит^ съ червени и жълти конци.
3) Бузи. 4) ИзцвилТ. 5) Проехтяха.

285