Page 287 - trnski_kraj

доста р-Ьдко. „Ръченицата“, като соловъ или дуетенъ танцъ за съСтезаване и надйгра-
ване, бе непозната тогава въ Трънъ. По-късно бе донесенъ отъ некъде напЪвътъ
на „Отдолу иде, мамо, младо ергенче“ съ тактъ 7Лб, но и той само се свиреше.
По-рано само въ нЪкои отъ селата, напр., въ ЛЪва-рЪка, по сборове се играеше
играта „сопица“, съ такта на „ръченицата — 7Лб, но съ съвсемъ други, дребни и
извънредно грациозни стъпки).
Сега хорото въ Трънъ е въ упадъкъ. А би требвало да се възобнови и запази
на всека цена, като скъпа наша традиция. То, заедно съ великолепната ни носия,
беше, а и днесъ може да бъде, наша гордость. Това требва да се има предвидъ
отъ ония, чиято длъжность е да повишатъ стойностьта и привлекателността на
града и Знеполе, като обекти за туризъмъ и летуване.
Друго музикално огнище, макаръ и на угасване, по онова време беха седЪнкит-Ь.
Те съ били народни музикални вечеринки на младежьта. Наложени отъ нуждата
да се подържа по-близъкъ и честъ контактъ между младите отъ двата пола, осмис­
лени при това и нравствено съ стопанската работа, извършвана отъ тЪхъ въ помощь
на домакините, които съ ги свиквали, т-Ь съ били едно отъ най-важните огнища,
въ което се е съхранявало народното музикално богатство, и то, по вейка веро­
ятности, тъкмо туй, въ което то се е и творило. Защото атмосферата е била най-
подходяща : вдъхновението се е стимулирало естествено и силно отъ обичьта между
младите, която тукъ не е била стеснявана отъ голема публичность, както при
хорото, напр., или пъкъ потискана отъ строгата задача, преди всичко, да се работи,
както е, напр., на жетва. Така, седенката е предлагала условия и за най-голема
дискретность и за най-голема свобода на духа и на поетичното настроение. По
тази причина тя требва да бъде считана не само, като огнище, въ което се е
запазвала народната песень, а и като изворъ, въ който е бликала.
Седенките съ ставали, обикновено, есень и зиме: при пс-дълги нощи и по-малко
изморителна работа. Започвали следъ вечеря и продължавали късно ирезъ нощьта.
Откривали се съ нарочни песни. Една такава е, напр., шеговитата песень, по
адресъ на момите, които не съ дошли на седенка: „Коя нече на седенкю да
дойде“. А такива „протоколни“ песни, които съ се пеели редовно а) при откри­
ването на седенката б) въ връзка съ некои моменти на течението й, и в) при
закриването й — е имало много. За жалость, те отдавна беха започнали да се
забравятъ, понеже и самите седенки беха на угасване. Днесъ, като „седенкярски“
песни, се помнятъ само песните: „Айде, Ангьо, да повечерамо“ и „Поручила
е Иванка“.
Като трето музикално огнище е служила и жетвата. Жетварските песни съ били
музикалната й програма. Такава и имало. Свидетелствуватъ неколкото помнещи се и
сега жетварски песни, които, явно е, съ се пеели не безредно, а въ точна връзка
съ моментите на труда презъ деня. Имало е песни, които съ се пеели на тръг­
ване за жетва, други — които съ се пеели при започването на работа („Карай, Дон-
кье1“), други — които съ пеели на пладне, въ нейния разгаръ („Пладнина е, брале, туж-
нина е“) други—които съ се пеели на залезъ („Слънце зайде, мракъ по полье пада“,
„Замърче Ладо“), други — на връщане отъ жетва („Чийо момиче, Яно ле море“).
Може би поради това, че у насъ земевладението не само, че не е било едро, но
е и по-дребно и отъ най-дребното, земеделската работа никога не е достигала онова
напрежение и тежина, съ което се отличава въ полските части на отечеството ни.
И докато тамъ, презъ работните сезони, човекътъ е робъ на земята, изнемогващъ
отъ непосилна работа, утежнена при това, и отъ неблагоприятните климатични
условия, у насъ, земеделецътъ, поради малкото му земя, всекога е ималъ въз-
можность да работи спокойно, безъ напрежение, и като че ли само за удоволствие.
Поради туй жетвата, напр., у насъ въ рамките на нашия пейзажъ е повече поезия,
отколкото трудъ въ строгия смисълъ на думата. А изразъ на тая поезия съ и
жетварските песни, които, ако се съди по остатъците, съ били, наистина, нещо
изключително по своята прелесть и заразяваща, подчиняваща сила. Това може да
се провери и днесъ, за която цель требва да се чуе, даже само веднажъ напр.,
дадената по-нататъкъ песень „Карай, Донкье“ тъй, както я пее нашата прочута
певица и неподражаема изпълнителка на народни песни, г-жа Гюрга Пинджу-
рова-Тричкова.

290