Page 285 - trnski_kraj

Музиката, музикални огнища и наети въ Трънско

(Характеристика по спомени)

Отъ Борисъ Тричковъ

Името „Трънско е повече етнографски, отколкото географски терминъ. Защото
мЬстото, означавано съ него, се отделя отъ съседнигЬ му околии въ Краището не
толкова съ разликата въ физическия си, топографски строежъ и физиономия, кол-
кото съ силно изразенитЬ черти на населението му, като етнически елементъ.
Говорътъ, носията, обичаите, поминъкътъ, начинътъ на мисленето и чувствуването,
темпераментътъ, а, ако щете, даже и физиономията на будното му — природно
интелигентно, пъргаво, жизнерадо, приветно и приветливо — население се отличаватъ
толкова силно отъ тия на населенията въ съседнигЬ му краища: Граовско, Радо­
мирско, Босилеградско и отвждъ старата сръбска граница по Плана-планина, че
го очертаватъ едва ли не като друго племе между гЬхъ.
А подобна разлика има и въ музикално отношение.
Изтъкването на тази разлика, по-точно — на характерното въ музикалния битъ на
трънчанина, е предметъ на настоящата статия, при уговорката, че подъ името
„трънчанинъ“ ще разбираме и жителя (средния типиченъ житель) на ц-Ьлата
область, но много повече жителя на града Трънъ. Представителностьта на този
последния въ музикално отношение е много по-голЬма и по-ясно изразена отъ
онази на първия и би било грешка да не се използува, когато се касае за харак­
теристика.
Първата отличителна черта на трънчанина въ музикално отношение е неговата
меломания, въ най-добрия и точенъ смисълъ на думата: той обича пЬенето и
пЬснигЪ и то повече отъ свиренето; самъ обича да п"Ье, а, когато не може, _
обича да слуша ония, които пКятъ хубаво и които съ това ставатъ негови любимци.
По-нататъкъ, характерность въ музикалното битие на трънчанина има и въ двата
елемента на сжществото му: 1. въ самобитното, като подъ това име разби­
раме завареното у него отъ новото време (преди Освобождението) и 2. внесе­
ното отпосле.
Ще ги разгледаме поотдЬлно.

Самобитното въ музикалния животъ на трънчанина

Трънско, по всичко изглежда, се е пЬело много: на хорото всЬки праздникъ;
специално на сватба пъкъ сж се пЬели, освенъ хороводнитЬ, и много сватбарски
пъсни, каквито е имало за всЬки отъ важните моменти на обреда, и които, вЬро-
ятно, и тука, както другаде, сж съставлявали единъ цЬлъ, напълно завършенъ
цикълъ; п-Ьело се е и на сед-ЬнкигЬ, на жетва, на праздницигЬ: Коледа, Лазаров-
день, Благовещение и др., въ връзка съ мЬстни обичаи. ПЬело се е, значи посто-
янно. И будниятъ, постоянно упражняванъ музикаленъ инстинктъ на народа непре-
кженато е творилъ песенно богатство, за което, обаче, днесъ ние можемъ само да
заключаваме отъ ... остатъцитЬ му. Защото, новото време отдавна започна да гаси
едно по едно огнищата, въ които се пазЬше тази скжпа музикална традиция, за
да не остави днесъ нито едно отъ тЬхъ.
Въ Трънско началото на този процесъ се крие далече още преди Освобождението.
Защото въ времето, за което се отнасятъ настоящитЬ спомени, той бЬше напред-
налъ ^много. Наистина, и тогава все още се пЬеше, ала множеството обредни и
обичайни пЬсни (сватбарскитЬ, коледарскитЬ, лазарскигЬ и пр.), б-Ъха вече почти
напълно забравени. Тогава все още се пЬеше доста много на хоро, макаръ и само
на махленскитЬ хора; пЬеше се сжщо и на жетва, а донЬкжде — и на седКнка.
Нека подчертаемъ при това пакъ, че и тогава трънчанинътъ предпочиташе пеенето
предъ свирнята. Така бЬше поне въ мнозинството, особено въ срЬднитЬ знеполски

288