Page 286 - trnski_kraj

Села: отъ Реяновци и Слишовци насамъ (къмъ Трънъ), като въ Ярловци, Зеленй-
градъ и Радово се пееше най вече (особено въ Ярловци); а тъй беше и въ дру­
гите части: въ южна посока отъ Кожинци насамъ (пакъ къмъ Трънъ), като въ
Бусинци се пееше най-вече, и въ северна посока —- „Дерекола“, съ центъръ
Искровци. Въ останалите села — въ покрайнините на околията, повече се сви­
реше, отколкото пееше (напр., въ Клисура — съ кавалъ или „дудукъ“, а въ юж-
ната и източна части — откъмъ Радомирско и Граовско — съ „кемане“).
Тия данни ни рисуватъ картината на едно явно концентрично разположение на
музикалностьта въ Трънско, радиусите на което се насочватъ и пресичатъ въ
града Трънъ. Отъ туй се вижда, че Трънъ и въ музикално отношение е бчлъ
естествената метрополия на 1 рънско още въ турско време. Въ първото десетиле-
тие следъ Освобождението първенството на града се виждаше много ясно, но по
некои данни, макаръ и оскждни, може много основателно да се допусне сжщото
и преди Освобождението. Напр., моята баба, Кана Цонева пееше много и особено
хубави песни а тя е била родена въ Трънъ, женена въ Зелениградъ. Но и
друго: азъ помня, напр., и славата на видния тогава трънски гражданинъ Ран-
гелъ п. Димитровъ Велиинъ, който пееше много хубаво и често на всеуслушание,
използувайки понТкога и балкона на своята първокласна, за онова време „странно
приемница“, като „естрада“ за своите „концерти“, на които се любуваха не
само клиентите му, а и „публиката“ на „пйяца“. Коронните му номера беха ста­
ринните трънски песни: „Коя гора разговора нЪма“ и „Кога да дойдемъ, Нацке ле“,
а следъ туй — много и много други. Това явление: изобилието отъ хубави ста­
ринни наши песни, както и култътъ къмъ пеенето и певеца, не се срещаше дру­
гаде въ околията.
Въ първите години следъ Освобождението, въ Трънъ все още се пееше и ма-
с о в о. Това ставаше най-вече на хорото, и то — въ махленските хора: най-много
въ „Лумина махала“ и у „Потокъ“,а по-малко въ махалите „Спайска“ и „Байкушева ,
както и въ — „Джерекарцй“ и „Баринци“. Въ „Лумина“ махала хоро ставаше почти
всека вечерь, ”и всека вечерь се изреждаха всички известни хороводни песни,
като, понекога, прозвучаваше и некоя нова, нечувана дотогава песень, която ту­
такси се усвояваше и влизаше въ репертоара. Пееха добре почти всички, но като
особено гласовита и майсторка песнопойка изпъкваше Марика Божилова, после
Радкова, която и днесъ е запазила тогавашното си име и песенно богатство.
Пеещите се разделяха на две смени (двете крила на хорото); запеваше челната
група, а втората повтаряше изпетия отъ първата куплетъ. Естествено, въ първата
група влизаха ония, които знаеха пЬсеньта, а въ втората — ония, които сега я
учеха. Така, хорото ставаше и музикално училище, въ което се подържаха винаги
свежи старите песни, а сжщо се и популяризираха, а, вероятно, и твореха нови,^
На махленските хора не се свиреше.
Типични, предпочитани като хзроводни, беха песните въ 2/4 тактъ. Песните съ
неправиленъ тактовъ строежъ (напр. „Цоне мило, чедо“ и „Иове, мала моме“ въ
14/16 —_ 5 + 9, и „Лиле, Лиле вакло пиле“ въ 9/16, безъ да говоримъ за такива
въ 5Дб и 7Аб, каквито липсваха) вече по това време не се пееха, вероятно, поради
по-изморителната имъ игра.
Общото градско хоро ставаше всеки праздниченъ день. На първо време то се
играеше само на „пйяцъ“, а отпосле почнаха да го местятъ тукъ-тамъ, най-вече у „По-
токъ“ и — у „Кокину маалу'. Това се правеше поради съперничество между
ергените, и стана причина за неговия упадъкъ. На общото хоро, особено когато
ставаше на „пйяцъ“, се стичаше почти целото население на града. Изпълваше се
целиятъ площадъ. На това големо хоро само се свиреше. Музиканти беха трънските
цигани, а музиката имъ беше само отъ зурли и тжпани. Трънските цигани беха добри
свирачи и на зурлите си свиреха всичко: макаръ само съ шесть дупки и безъ
никакви клапи, съ техъ те свиреха и октава, а и всички алтерации (увеличената
секунда изпълняваха съвсемъ точно). „Тупанджиите“ беха сжщо отлични.

Свиреха се (и играеха) напеви съ тактовете: 2/4 („на два танца“ и „за поясъ“),
въ 5/1б („четворка“, прилична на пайдушката, но съ други стжпки игра) и въ /в
(2+ 2 + 2 + 3 — „Боли Яна“). Хоро съ тактъ 7/1б имаше само едно и то се играеше

289