Page 311 - trnski_kraj

отъ едно мЬсто на друго, и че т-Ь по своята измЪреность и строежъ често пжти
не могатъ да се приспособяватъ къмъ известенъ говоръ, та съ тЬхъ се пренасятъ
форми, ударения, строежътъ на речьта, па и думи. Затова е необходимо въ такива
случаи, съ забележки подъ черта, да се означаватъ всички особености, несвойствени
на говора, както е направилъ г. Живковъ въ нФкои случаи само. Байкушевъ и
Таманджиевъ не сж сторили това, па и Живковъ пренебрегва ударението и падежигЬ,
само за да спази „гладъкъ стилъ и стихотворната изм-Ьреность“ както се самъ
изразява. Ето примери :х)
I. У Байкушева: на макя вм. мак’у (стр. 132 кн. 11);излезоше на Шипка балканъ
вм. Шипку балканът; деца вм. деца; черквата вм. црквуту; де еж вм. куде
су (137); закбно ни вм. законът
1К/1, . , „ ни: тураа вм. тураше (стр. 135, стих. 153,
1Ь4); дана вм. дъна; между Сава и Морава вм. СавуиМораву(106 стр., 28 ст.
кн. XII), Па1 говори своем стари мати вм. па1 орати на сво1уту стар у
мак’у; такот’ бога вм. тако тй бога; лепо да поспава, и диг се диг се — не
(ПЗП<Х11) ВаТЪ ВЪ ЖЯВИЯ Г030РЪ ’ върлило своя топузйна вм. сво1у топузйну

°Д кУлата Десна рука, лева нога вм. од кулуту, деену руку леву
ногу (М. Сб. стран. 6, стих. 15 и 16); кози вм. козе (9. 2. 14); мома дума не
довърша вм. мома дум у недоврша (9. 6. 8.); у маала вм. у маалу (10.8.3);
до недел а вм. до н е д е л’у (11. 10. 38.39.); до другата вм. до д ру гуту (11.10. 41.42)-
мома Милена вм. м о му Милену; н’оша градина вм. н’о I ну г р а д й н у (11.11.14) •
големата нива е белата пченйца вм. големуту н’йву е белуту пченйцу
(15. 25. 5); кош плева вм. плеву; и \а горим за момата, ка 1у вйдимъ на чешмата
вм. за мом^ту, чешмуту (16, 34. 4, 5) и т. н.

У. Таманджиева, п-Ьсень 19. на ст. 21, 22 и 23 има изцЪло чужди по строежъ
и ударение форми, срав. наприм. тънката пушка вм. тънкуту пушку; тази вм.
та1а (стр. 19, п-Ьсень 11, стих. 3,8); над нашата градйнка вм. над нашуту
гради н ку (19. 14. 8); бела пченйца вм. белу пченйцу (22.20 7); под чаджра
брат и сестра седат вм. под чадърът брат и сестра се ду; от тша пуста
ракьйта вм. од ту|а пусту ракйту; на гушата вм. гушуту; нодзете, жилеза,
Н°Г*Те’ жел^за>' без вода ви. воду (26. 30. 12.), на реката вм. рекуту
(27. 35. 2); овци, кози, вм. овце, козе (28. 39. 1); заборави вм. забовари;
гжлжбйче вм. голубиче и т. н.

2. И тримата бележатъ съвсемъ разбъркано сричкитф ъ р, р ъ между съгласни.
Знайно е, че тЪ се изговарятъ като сонатно р.
Б а й к у ш е в ъ: първо, търновчанье, бърка, дървени, църквице, кърв, цвърсто, сре­
бърни, ббърну, кърс, върльйл, цървен, кръз, църн и пр.

Живковъ. цръноока, връла, свекърву, пригръну, гръкала, цръвено, разгръна
цръкву, усмърдела, тръла, трънк’е, връве (върватъ), връза, сръце, дръво, цръвен
црън, връба, бръже, дръже1у и т. н.

Таманджиевъ. држжъ, исвжрли, сжрце, цжрно, кжрз, гжрло, свжршише, тжр-
гоше, мжртво, бжркну, извжрте, четвжрто, вжржи, сжрчени, вързали и вързали му и пр.
Всички гореизложени примери би тр-Ьбвало да се забележатъ тъй: прво, трновчан’е
брка, дрвен, ирква, крв, цврето, обрну, кре, врл’и, крз, црн, свекрва, прйгрну, гркала’
трла, ерце, црвен, грло и т. н.
За да се пише тъй отъ тримата господа ъ, следъ или предъ р, е дало поводъ
обстоятелството, че предъ плавната се чува съвсемъ слабъ отенъкъ отъ тъменъ
звукъ, който, схванатъ като самостоенъ, е грфшка.
3. Разбъркано е и омекчението на съгласнит-Ь, което произлиза отъ знацитф, съ
които искатъ да отбележатъ това омекчение. Байкушевъ си служи съ ь за омекчение
на съгласнит-Ь, па и нЬкжде за йотация на гласнит-Ь; а и непоследователно го
употр-Ьбя, та на много мЬста вм. да омекчи съгласната, йотира гласната, ако следва
:) По-долу съ знакъ следъ съгласна буква ще означавамъ небно (палатално) произно­
шение на съгласната.

314