Page 462 - trnski_kraj

Банково и кооперативно дгъло въ Трънския край

О/пъ Борисъ П. Магеровъ

Ние не познаваме друга область въ България съ подобенъ трагизъмъ: отъ една
страна — трудолюбиво, честно и будно население, отъ друга — неплодородна земя,
липса на унаследени богатства, липса на банкови институти, съ помощьта на които
да се направи тази земя по-плодородна и по-доходна.
Трънскиятъ край е типиченъ въ това отношение и, ако въ него никога не е
имало повсемЪстенъ гладъ, това се е дължело изключително на будностьта на на­
селението, което все е намирало законни пжтища да отбие глада — този вйренъ
спжтникъ на непроизводителните области.

Ето некои данни, които ще ни дадатъ възможности да разберемъ трагизъма на
това население и, които биха ни заставили да помислимъ за онова, което требва
да се направи, за да се гарантира единъ сносенъ животъ на тоя край:
1. Трънската околия брои 29,527 жители групирани въ 5089 стопанства, отъ
които 4826 сж земеделски стопанства, а 263—занаятчийски въ най-широкъ смисълъ
на думата;
2. Обработваемата площь за периода 1935/1936 год. е била, както следва:
а) ниви .... . 160,420 декари
б) естествени ливади . 60,321
в) овощни градини . 4,000 „
г) зеленчукови градини . 1,312 „
Всичко . . . 226,053 декари
или падатъ се средно на стопанство по 45 декари.
3. Необработваема площь за сжщия иериодъ:
а) пустеещи земи 113.962 декари
б) пасбища .... 46,061
в) гори ............................ 123,837
г) селски мери . 19,500
д) държавни гори 11,940
е) селско-общински гори 105.055
ж) обществени гори . 6,920 „
Всичко необработваема площь 653,318 декари
или средно на стопанство по 56 декари.
На пръвъ погледъ обстоятелството, какво на стопанството се пада по 45 дек. обра­
ботваема и 56 декари необработваема площь говори, че трънскитЬ стопанства не
страдатъ отъ липса на земя, обаче, климатическите, почвените и географски условия
не позволяватъ тази земя да даде онзи доходъ, който сжщото число декари би
дала въ другите области на страната ни. Средната надморска височина е къмъ
750—800 метра, средна температура къмъ 8'3 по Целзия, средни валежи къмъ
598 литри на кв. метъръ, почва песъчлива и съ големи долини, които при много
дъждъ помитатъ всичко изъ полето. Това сж условия, които не позволяватъ да
добиемъ отъ земята онова, което отговаря на количеството декари. А. ако приту-
римъ къмъ тези естествено неблагоприятни условия и лошото обработване на зе-
мята — незнанието, кои култури да бждатъ предпочетени, непрактикуване на ре­
довна угарь и почти пълната липса на наторяване — картината става ясна. Ние
сме се замисляли често върху това положение на земята у насъ и винаги сме
гледали снизходително, като сме разсжждавали, че другояче не би могло да бжде,
защото земеделието въ Трънско е имало второстепенно значение, а главниятъ по­
минъкъ е било гурбетчилъкътъ. Обаче, отъ 20 години нашите майстори намиратъ
вее по-малко и по-малко работа и не ще бжде пресилено, ако кажемъ, че днешната
техника при строежа на кжщите, конкуренцията отъ безработните и т. н, почти
съсипаха този доходенъ занаятъ.

465