Page 41 - trnski_kraj

Изложението на обиколките ще съдържа главно петрографски материалъ, но то
ще обгръща и минералните находища, засегнати тамъ, както и геологичните имъ
възрасти. Ето защо, считамъ, че тия материали ще дадатъ нови разкрития въ
тия области, въ тъй слабо проучената ни мрътва природа на страната, отъ каквито
тя повечко се нуждае.

1. Трънъ, Мисловщица, Милкьовци, Ерулъ, Бусинци, Тр ънъ.
Отъ Трънъ, по пжтя презъ турските гробища къмъ р. Глоговщица, въ началото
еж червени песъчници, юрски типъ, които въ основите си изъ долищата разкри-
ватъ зърнести амфиболити, отъ типа на ония, северно отъ града къмъ Пеевата
воденица, но после те се разкриватъ на широко и излизатъ високо до колибите.
Въ песъчниците тамъ има лещи отъ баритъ. Зърнестите амфиболити въ високото
отново се припокриватъ отъ червените песъчници, които тамъ се показватъ много
здробени. Къмъ върха, западно отъ колибите, се показватъ глинести варовици,
старъ типъ. Презъ бърдото, при спускането къмъ Глоговица, червените песъчници
наново закриватъ амфиболитите, а по-нататъкъ—и сиво-бозовата масивна скала, гра-
нитовъ типъ. А това показва, че тия седиментни маси тамъ почиватъ непосред­
ствено върху старъ кристалино-шистовъ и старъ масивенъ теренъ.
По пжтя за Милкьовци, между Глоговица и Мисловщица, първите бърда се показ-
ватъ кристалино-шистни, заети отъ сиви зърнести гнайси, които по пжтя до Мис-
ловщица се меняватъ въ сиви, жълтеникави, зеленикави и тъмно здробени шисти.
Северно отъ пжтя къмъ Ездимирци, въ ридовете се виждатъ тънкослойни черни
шисти, старъ палеозоиченъ типъ.
Западните бърда отъ Мисловщичките равнища, сж заети отъ стари архаични скали,
а източните отъ червени песъчници, юрски типъ, които се простиратъ презъ Суха­
рена, източно отъ Милкьовци.

Сжщиятъ скаленъ съставъ се простира и въ Пръвня река, кждето се намиратъ и
стари рударски работи. Масивътъ Люсканъ планина, който заема двете страни на
речното легло между Милкьовци и Ерулъ, е образуванъ отъ старъ гранитовъ ма­
териалъ. Тоя масивъ се огражда отъ западъ съ червени песъчници, въ контактъ
съ който се намира рудна жила, отъ халкойритъ съ баритъ. Въ тия отдели мест-
ностьта „Орлошъ“ има рудни жили, отъ галенитъ и халкоцитъ.
Землището на село Ерулъ е младоеруптивно, трахитоидно’ но западно отъ се­
лото еруптивната маса свършва въ триасовъ варовикъ, а въ високото задъ него,
се явяватъ и тънко-слойни песъчници, креденъ типъ. С.-з. отъ селото започватъ
червените песъчници (триасови), които съдържатъ и кварцовъ конгломератъ. Тоя
триасовъ варовикъ продължава и къмъ с. с. Кожинци и Мраморъ, а на с.-з. —
къмъ Вулканъ, Изворъ, Радово и Бераинци, на северъ—Бусинци и презъ него—
къмъ западните отдели на Люсканъ планина. '

Землището на с. Бусинци е заето предимно отъ кристалинни шисти, но съ техъ
има размесени и гнайси, просечени отъ червени, дребно и едро кристални, кварцови
порфири и червени пегматитови жили. Въ техъ има и рудни жили Шистите
сж разновидни: гнайси, дву и еднослюдени шисти, дребнозърнести амфиболити и
амфиболошисти, повечето съ дървенисто устройство.
Рудните жили тамъ се намиратъ:

1) Въ местностьта „Топилата“ и дола „Ледина“; жилата е дебела надъ 10 см.,
има с.-и. посока и се състои отъ ситнозърнестъ галенитъ, който импрегнира квар­
цовата и калцитна маса на жилата.

2) Въ Бусина падина жилата е съ сжщата посока и съставъ, 30—45 см. дебелина и
ю.-и. падение до 35°. Просича сивъ гнайсъ.
3) Въ местностьта „Пладншце“ рудоносната жила е дебела 30—40 см., въ гнайсъ.
4) Въ местностьта „Коруба“, подъ пжтя, жилата е съ сжщата посока, по-тънка;
просича кварцовъ порфиръ, амфиболъ и мусковитовъ гнайсъ.
5) Въ местностьта „Трепетликите“ — тънки и пс-дебели орудени жили, отъ сжщото
вещество.

43