Page 464 - trnski_kraj

жемъ да разчитаме на голе.мъ добивъ зърнени храни — ние можемъ всякога да
разчитаме на царевицата и сеното, а има ли на лице царевица и сЬно — разви­
тието на скотовъдството е осигурено.
Нека вземемъ за примЪръ малката Дания. Въ какво се различава тя отъ трън-
ската природа? И тамъ почвените условия сж както въ Трънско: бедна почва,
малко обработваема площь, непостоянни валежи и т. н., но стопанскиятъ гений на
тая страна е разбралъ о време, че по-разумно и по-доходно ще бжде да се обърне
внимание на добитъка, отколкото да се изнасилва земята, и благодарение на това,
едно датско стопанство съ 20 декари земя живее така охолно, както не може да
живее едно наше стопанство съ 100 декари.
Ние се отклонихме чувствително отъ нашата тема, но казаното по-горе беше една
необходимость, за да ни стане ясно онова, което ще срещнемъ по-долу.
Това неблагоприятно положение на трънскигЬ стопанства ги принуждава да тър-
сятъ постоянно заеми и те задължняватъ все повече и повече.
Ето н-Ькои данни въ това отношение:

1. Задължения къмъ Земед. банка . 10.700.000 лв.
2. „ кооперации .... 1.750.000 „
3. „ Попул. банка . 2.120.000 „
4. „ Погас. каса .... . 15,075,000 „
5. „ частни лица . 5,000,000 „
6. „ държавата за данъци . 10,700,000 „
Всичко . 45.345.000 лв.

Или пада се средно на стопанство по 9,000 лева дългъ.
Ние4 не знаемъ, дали и преди 20 или 30 години, положението не е било така, както
ни го рисуватъ горните цифри, но въ никой случай отклоненията не ще да еж
така големи, та да смЪтаме, че посочените отъ насъ сведения сж нещо изключи­
телно. Напротивъ, положението си е сжщото, както преди 20 или 30 години съ
тази само разлика, че общиятъ доходъ на Трънско намалява отъ година на година.

Естествено е, че при такива условия и дума не може да става за създаване на
банки или каквито и да било други кредитни институти, защото капиталътъ търси
сигурни длъжници и максимални печалби. И ние виждаме, че отъ освобождението
на България до днесъ никакъвъ кредитенъ институтъ не се е създалъ въ Трънско,
като изключимь Земеделската банка, която сжществува по законъ. Липсата на кре­
дитни институти е дала възможность да сжществува особенъ родъ банкерство, а
именно зеленичарството, т. е. даване заеми на нуждаещите се срещу добитъкъ,
който се счита като платежно средство. Типични примери за подобно зеленичар-
ство имаме въ „Краище“ и „Дерекула“, но веднага требва да прибавимъ, че въ
това зеленичарство често пжти е влагано и голема доза отъ човещина и нико­
га не се е отивало до опропастяване на длъжника, както това е ставало въ
Северна и Източна България. Това се обяснява съ будностьта на населението, а от­
части и съ това, че кредиторите беха едновременно и големи наши общественици,
които не искаха да се излагатъ. Наистина, Зем. банка се опита да се бори съ зе­
леничарството, но почти безуспешно, защото тя не разполагаше съ школуванъ пер-
соналъ, нито пъкъ уставътъ й позволяваше това. Обаче, банката направи твърде
много за изхранването на населението и почти целата й дейность беше въ това —
да задоволи стопанствата при гладъ и да имъ отпуска заеми срещу добитъкъ.

Презъ 1906 година и Народната банка откри своя агентура съ седалище гр. Трънъ,
но тази агентура не допринесе нищо, защото нейните операции беха да обслужва
държавата.
Липсата на кредитни институти въ Трънския край, които требваше да поощрятъ
стопанския възходъ, както и невъзможностьта на Земл. банка да се справи съ все­
странните нужди на населението, принудиха по-будните хора да потърсятъ спасение
въ друга насока. Първи се обадиха жителите на с. Вуканъ, които още въ 1900 год.
сж образували кредитна кооперация и къмъ края на годината тя е имала 40 члена

467