Page 465 - trnski_kraj

и 1600 златни лева капиталъ. Инициатори за образуването на кооперацията съ били
Петъръ Радовановъ и Тодоръ Станковъ. Малко по-късно изворскиятъ учитель За­
харий Соколовъ образува втора кооперация въ с. Изворъ, която до края на годи­
ната е събрала 2,800 кгр. жито. Въ 1904 год. се появи въ в. „Руй“, брой 75, пър­
вата статия по кооперативното движение въ 'Грънско отъ нашия съгражданинъ
Михаилъ Календеровъ, който, за да популяризира тази идея и „да се покрие Трън-
ския край съ гъста мрежа отъ кооперации, при които не ще има лихварство и зе-
леничарство“ (цитати отъ негозата статия), устрои отлично посетени събрания въ
Звонци. Мраморъ и Бусинци, където на леснодостъпень езикъ се пледираше кау­
зата на кооперацията и, че тя е въ състояние да спомогне за стопанския възходъ
на Трънския край.
Едновременно съ него клисурскиятъ учитель Гавраилъ Любичевъ започна делова
работа въ това направление и на 2.1. 1905 год. Любичевъ основава и зарегистрирва
предъ съда първата кредитна кооперация съ седалище село Клисура. Презъ съ­
щата година Михаилъ Календеровъ и Александъръ Поповъ основаватъ въ с. Ми-
лославци друга кредитна кооперация. На 1. XII. 1905 год. се образува, подъ вли­
янието на Гавраилъ Любичевъ, трета кооперация въ с. Сухи-долъ, на 31. XII. 1905 г.
друга въ с. Зелениградъ, после Врабча, Ранл-лугъ, Джинчовци, Грознатовци и т. н.
Може би гйзи кооперации да не съ променили въ голЪма степень стопанския
животъ въ Трънско, но отзвукътъ отъ гкхното създаване издигна реномето на
трънската интелигенция и кооперативната преса зарегистрира по особено търже-
ственъ начинъ тази благородна дейности на интелигенцията. Създадените тогава
кредитни кооперации беха повечето огнища на духовни ценности, но не липсваха
и стопански инициативи. Специално клисурската и зеленоградската кооперации съ
своите доставки на зърнени храни и дадени аванси на семействата на всички
„печаловници“ облекчиха въ голяма степень положението на своите членове и имъ
гарантираха спокойна работа. Въ нашите уши още звучатъ пламенните слова на
Любичева и свещ. Евстати Богдановъ, когато те молиха банката да ги подкрепи
въ техните инициативи. И ние съ радости констатираме факта, какво всички ръ­
ководители на кооперациите въ Трънския край не жалеха нито средства нито
трудъ, нито здраве, за да бъдатъ полезни на делото.
Нека техниятъ идеализъмъ съгреза винаги душите на сегашните ръководители,
защого не.ма по-висша наслада отъ тая да служишъ предано и честно на народа си.
Войните спреха спокойното развитие на кооперативната идея въ Трънско, но
следъ техъ движението се засили, задълбочи се, доби право на животъ и ние
можемъ съ радости да констатираме, че общо взето трънските кооперации съ въ
категорията на добрите кооперации.
Основателностьта на тази наша констатация се вижда отъ следните данни, приве­
дени къмъ 1. XI. 1937 год.

Село Кога е основана Членове Кап. и фондове Влогове Задължения
1. Парамунъ . 1915 44 80.350 50 000 47.000
2. Милкьовци . 1914 73 150.720 110.000 18000
3. Врабча . 1908 45 97,190 19000 135.000
4. Лялинци . 1913 77 254.400 163.000 144.000
5. Доньовци 1934 58 53,550 44.000 13.000
6. Филиповци . 1928 90 182.050 27 000 104.000
7. Рани-лугъ . 1906 29 190.420 12.000 199.000
8. Баба . 1923 34 40,700 42.000 150.000
9. Ломница . 1926 76 138.000 123.000 245.000
10. Пенкьовци 1920 140 356.200 70.000 298.000
11. Проданча . . 1920 54 120.500 41.000 175.000
12. Зелениградъ 1906 601) 72.000
13. Кооперация „Напредъ“ 1919 1919 369.300 880.000
14. Популярна банка , 1924 883 928.700 2,255,000
Всичко . 3582 2.962,080 3,836,000 1,600,000

1 ) Въ ликвидация.

468