Page 468 - trnski_kraj
P. 468

Коалинътъ сс срКща вь Знеполско въ голЪмо количество и е единъ отъ най-
                хубавитК въ цЪла Европа. Много прилича на китайския коалинъ, съ тая разлика,
                че съдържа по-малко силициевъ двуокисъ, а пъленъ процентъ алкали, нуждни
                 за порцелановото тКсто.
                 Ако се взематъ 60 части отъ казания ио-горе каолинъ и 25 части силициевъ двуо­
                 кисъ, дава състава на порцелановото гЬсто, коего е малко пластично и може лесно
                 да се точи на ржчното грънчарско колело, съ много прозраченъ черенъ цв-Ьтъ
                 на слонова кость. Взетъ чистъ, дава чистъ бКлъ порцеланъ.
                 Други минерали, които могатъ да нам^рятъ добъръ пазаръ,  като се смелятъ въ
                 прахъ на брашно, сж мл-Ьчниятъ кварцъ и фелдшпатовиятъ пор-
                 ф и р ъ. Тяхното брашно има голямо приложение въ порцелановата индустрия,
                 стъкларството и др. Съ една дума, н^ма другъ край въ Царството, който да е
                 надаренъ съ такива минерални богатства, както Трънскиятъ край.
                 Благодарение на тая хубава глина (каолинъ), въ Трънско (село Бусинци), отъ не­
                запомнено време сжществува грънчарство, известно въ ц-Ьла България. Село Бу­
                 синци задоволява съ грънчарски издКлия не само селата на цялата околия, но
                дори и Кюстендилско, БрЪзнишко, Радомирско, Царибродско, Самоковско, Софий-
                ско и   Дупнишко. БусинскитК майстори-грънчари популяризираха тази индустрия
                въ много селища на страната. Все поради тия причини грънчарскиятъ отд-Ълъ на
                закритото държавно техническо училище въ Княжево се пренесе въ 1895 год. въ
                Трънъ и се откри самостоятелно грънчарско-пещарско училище, което сжществува
                до 1902 год., когато биде закрито по бюджетни причини.

                Презъ 1914 год. държавата (респективно Министерството на търговията, пром. и
                труда) откри въ с. Бусинци грънчарска учебна работилница, за да модернизира
                грънчарството. Презъ 1923 год. я обръща въ Държавно грънчарско-пе­
                щарско у ч и л и щ е. За тая цель държавата изразходва много средства за по­
                стройка на здание и набавяне на пособия и машини. Обаче, поради слабата заин­
                тересуваност на селскитК майстори, които се уплашиха отъ застрашаване на
                тяхното първобитно производство и които задържаха децата при себе си, като
                не ги изпращаха да следватъ въ учебната работилница, министерството се при-
                зуди да закрие този разсадникъ на модерната керамика и да предаде сградата
                на училищно помещение на първоначалното училище и прогимназията.























                Малка каменновжглена мина



                                        край гр. Трънъ










                                                                                                    471
   463   464   465   466   467   468   469   470   471   472   473