Page 469 - trnski_kraj

СТРАНИЦИ НА БЕЗСМЪРТНИТЪ

Безсмъртниятъ полкъ на трънчани

отъ Левь Т. Петричевъ

Въ Бзлкзнскатз, Междусъюзническата и Европейската войни, годините 1912- 13 и
1915—18, гр. Трънъ и селата на административната Трьнска околия понесоха за­
губи 1178 (хиляда сто седемдесети и осемь) убити на бойното поле офицери, подофи­
цери и редници при едно население отъ 30,000 души.1 РаненитЯ няколкократно
надвишаватъ броя на убититЯ.
Настоящиятъ отдЯлъ „Страници на безсмъртнитЯ“ въ сборника „Трънски край“,
се посвещава на тЯхъ, на ония почти неизвестни херои, ......— -------- —- -- —
чиито имена не се упо-
менаватъ въ съобщенията на върхозното командване, а се даватъ само тЯхнитЯ
общи числа въ „убити“ и „изчезнали безследно“. Посвещава се на ония неизвестни,
сь чиято свещена кръвь се изгради величавия паметникъ на бойния подвигъ на
трънчани, и които трЯбва да заематъ първата редица на безсмъртнитЯ и славнитЯ,
защото изкупиха безсмъртието и славата съ цената на своя животъ.
Ние записваме тукъ имената имъ, дълбаемъ тия имена и
върху каменни паметници,
не за да ги оплачемъ — не се оплаква славата и безсмъртието — но
да направимъ вЯковЯченъ спомена за тЯхъ. По такъвъ начинъ, приоб­
щавайки духа си къмъ тЯхното нравствено величие, ние оставаме достойни тЯхни
наследници, а освенъ това, и ние — тЯхнитЯ живи родители, братя и сестри, жени
деца — поемаме единъ дЯлъ отъ тЯхното безсмъртие и слава, което ще ни
направи да добиемь, като българи, онова самочувствие и народна гордость съ
каквито качества се отличаватъ людетЯ на великитЯ (вЯчнитЯ) народи.
ГЬ паднаха заради^тържеството на велика и справедлива кауза — за всебъл-
г а р ското освобождение и обединение. За присъединяване къмъ майката
Отечество на отнетитЯ й земи: Тимошко, Моравия, Македония, Тракия и Добруджа
и за свободата на робуващитЯ тамъ българи.
Не трЯбва никога да се забравя, че на й-с вещеното право на тоя
с в Я т ъ е
правото надъ отечествената земя, гдето се раждаме,
която обработваме съ своя трудъ и гдето на българина е предо-
предЯленода живЯе, да се бори и да умира. Само на отчечествена земя,
въ границитЯ на българска държава, може да ни се даде сигурность, че имотътъ ни
и плодъгь на нашия трудъ нЯма да бжде заграбени отъ други, че семейната ни честь
нЯма да бжде поругана и, че собствениятъ ни животъ нЯма да бжде застрашенъ
въ всвки мигъ, както всичко това 6Я при нашето робство. Ето защо, най-свеще-
ната жертва на този свЯтъ е кръвьта, проливана за отечестве-
ната земя. Кръвьта, проливана за политическа независимость и свобода. Свещена
е жертвата на падналитЯтрънчани за родната земя.
Разглеждайки отечественитЯ борби отъ 1912 до 1918 год. за свобода и обединение
съ гордос! ь може да се отбележи, че Трънско даде много голЯмъ кръвенъ данъкъ
презъ тЯзи войни. Историята за бойнитЯ подвизи на трънчани отъ града и селата
на околията, това е историята на 7 Рилска дивизия, гдето служеха презъ Бал­
канската и Междусъюзническата война, и тази на 1 Софийска дивизия, гдето бЯха
презъ Европейската война. Това е бойната история на 26. 13, 49,59, 25, 1,6, 42, 81, 41
53 и54 пехотни полкове; 4, 7 и 14 артилерийски полкове; 1,5,’Ши Лейбъ-гвардейски

рЯова да се отбележи, че броятъ на загиналитЯ, може би, е много по-голЯмъ, защото
редакцията на сборника не е имала възможность да събере всички имена, особено за селата,
останали по Ньоийския договоръ въ Югославия. Но паметьта на всички загинали — известни
и неизестни — ни е еднакво скжпа.

472