Page 470 - trnski_kraj

коненъ полкъ, 13 допълняюща дружина. Освенъ въ'гЪзи войскови части, нЪкои трън-
чани преселници, съ постоянно местожителство по всички кжтове на България, служеха
и въ съответните тамошни вйскови части.
Не е възможно тукъ да се изброяватъ по отделно юначните подвизи на отличилите се.
Ще се ограничимъ само да дадемъ неколко общи случаи и цифри; това ще даде пред­
става за бойните качества на трънчанина.
Презъ Балканската война трънчани беха групирани главно въ 26 и 49 полкове и въ
боевете на последните при Джумая, Крупникъ, Солунъ, Шаркьой, Булаиръ, Злетово,
Калиманци, Дренакъ и др., те доказаха своята храбрость съ много бойни подвизи, изку­
пени съ цената на много жертви. Забележителенъ техенъ подвигъ бе боятъ при Булаиръ.
Къмъ обедъ на 26. I. 1913 г. (н. с. 8 февруарий) боятъ при Булаиръ е къмъ решителния
си завършекъ: 22 полкъ е разколебанъ отъ напора на многохилядните гъсти турски
маси и отъ страхотния огънь на флотата отъ Мраморно море, обгърнала като исполин-
ски огненъ змей левого крило и целия тилъ на българската бойна линия. Въ тези
върховни мигове се изпраща помощь на 22 полкъ, четвъртата дружина на 49 резервенъ
полкъ, съставенъ отъ трънчани съ напреднала възрасть — чичовци. Бегомъ чичовците
се врезватъ въ турската маса съ бойния си викъ: „Напредъ! Деца държаву изпущише.
Ура!“ Отстъплението на 22 полкъ бе спрено и боя спечеленъ.
Полковникъ Георги Стоилковъ, участникъ въ този бой като капитанъ — командиръ на
картечната рота въ 13 п. полкъ, между другото, въ своите спомени пише: „Какво скромно
величие и красота криятъ тия прости думи, този възгласъ, изтръгнатъ изъ гънките на
войнишкото сърдце! Какъвъ изразъ на дългъ на гражданина-войникъ къмъ държавата
си, какво чувство на другарство!“
Изчислявайки загубите на 26 Пернишки и 25 Драгомански полкъ, полковникъ Г. Стоил­
ковъ пише: „За господствуващия духъ и моралъ на войниците въ една войскова часть
се сжди по дадените жертви. Последните отразяватъ сжщо духовното и материалното
напрежение на тази часть. Въ Балканската война 26 Пернишки полкъ понесе загуби,
само въ убити, 712 души. Отъ техъ 321 убити сж отъ Трънско. Или 47% сж отъ
Трънско и 53% отъ Радомирско, Брезнишко и други околии. Въ Европейската война
25 Драгомански полкъ понесе загуби всичко 769 души. Отъ техъ 237 сж отъ Трънско
или 31% сж отъ Трънско и 69% отъ останалите околии — Царибродска, Софийска,
Врачанска, Брезнишка и пр. Убедителното красноречие на горните цифри дава основа­
ние да се направи заключението, че трънчанинътъ е мжжественъ, храбъръ, себеотрица-
теленъ и съ високъ духъ войникъ. Сжщите войнишки добридетели той е проявилъ и въ
другите полкове“.
Европейската война трънчани изкараха главно въ 25 Драгомански и 41 боенъ полкъ,
а по-малки групи беха пръснати въ останалите пехотни, конни и артилерийски полкове,
както и въ частите на другите родове оржжия на 1 Софийска дивизия. Бойниятъ
пжть на трънчани, това е покритиятъ съ най<голема слава бо­
е н ъ пжть на железната Софийска девизи я. Букова-глава, Дринова глава,
Пиротъ. ЛЪсковецъ, Лебане, Веля-глава, Китка, Призренъ, ЯлбанскитЪ планини —
тамъ положиха костите си шопите и трънчани въ титаническата борба срещу глав­
ните сили на целата сръбска армия. Жертви колосални, но и победи колосални
Българската лавина помете цела една държава!
При сжщо такова несъответствие на сили, Софийската дивизия се впусна въ борбата по
равнините на Добруджа и Ромъния противъ ромъни и руси.

Заплетенъ въ лабиринта на подвизи и имена на победи, човекъ остава забърканъ при
изброяването на тези многобройни символи на славата. Обърнете погледа си по всички
посоки и кжтове на Балкана. Где не е гърмелъ победниятъ български викъ „ура“! По
кои кжтове българската стихия не е поразявала и обръщала въ бегство противника на
българския народъ!
День и половина бе достатъченъ за софийци и преславци да съ-
крушатъ съ върховната си атака първокласната крепость Тутра-
канъ! Паметна е борбата на трънчани въ тези боеве около Тутраканъ съ 25 и 41
Сборникъ „Трънски край“ — 60,

473