Page 485 - trnski_kraj

Какъвъ командиръ! Да напише запов4дь! Да даде запов4дь! Да следи да се изпълни
запозЬдь! Наблюаателенъ, прозорливъ, проницателенъ, съобразителенъ, паметенъ, спо-
коенъ, мжжественъ, решителенъ и най-важно — готовъ винаги и въ всичко да
поеме отговорность — първото и последно качество, първото и последно предим
ство, първото и последно достойнство на офицера!
Цялата съвокупность отъ цялата му дейность ме е подтиквала много пжти да съжа-
лявамъ, че не 64 н-Ъколко години по-възрастенъ, за да командува дивизия. В4рно е, не
бихъ служилъ гри него, може би не бихъ го познавалъ, но тая лична жалба би отстж-
пила предъ общия интересъ, общата полза. При неговото бляскаво командуване, бихме
имали една бляскаво командувана дивизия въ повече!

Но, какво значи чов4ка, българина, началника, другаря, психолога, офицера, предъ тая
скромна, проста дума войника ?
1913. Преди да дойде при насъ, командирътъ 64 се вече отличилъ. Като дружиненъ въ
14 полкъ, на 17 юний, нему лично, на неговата лична храбрость се дължи превземането
на върха 650 при Злетовската р4ка. На 9 юлий бива тежко раненъ.
1915. Мобилизацията го заварва началникъ на полково военно окржжие. Веднага подава
рапортъ и заминава като дружиненъ въ 54 полкъ. На 17 октомврий се отличи при Кри-
волакъ, гдето 64 въ първата линия и когато 64 отново тежко раненъ.

Следъ шесть месеца полуоздравява и следъ други два получава полкъ — нашия! И
става командиръ — нашиятъ!
Този войникъ 64 войникъ, олицетворение на най-гол4мъ героизъмъ, свързанъ съ най-
бл4скава, най-ползотЕорна, най-резултатна, отъ сгромно военно и национално значение
командна способносгь. Войникъ-командиръ. Войникъ-пълководецъ.
Този войникъ не знаеше що е окопъ, закритие, блиндажъ. Сухъ, тънъкъ, еисокъ, най-
високиятъ отъ всички, знаеше, че гдето и да се закрие, пакъ ще стърчи. Всички ще
го видятъ. Пс-добре е да видятъ, че не се закрива.
Презъ септемврий, въ Добруджа, въ единъ мигъ пехотниятъ огънь утихва. Н4ма вече
стрелба. Всичко е спокойно. Внезапно ромънски монитори откриватъ силенъ фланговъ
огънь. Двама офицери край командира се хвърлятъ напълно естествено, разумно въ
дълбокъ окопъ и просто се сгушватъ. А командирътъ имъ казва философски: „Та то
ще бжде, каквото Господъ далъ!“
Такъвъ 64 командирътъ. Не се закриваше. Затова тая тънка, суха, висока фигура се
виждаше навс4кжде. Виждаха я нашит4. Виждаше я противникътъ. Вид4 и запомни.
По златна Добруджа, по ширна Ромъния — командирътъ е навс4кжде. Само появата
му е вече помощь, поддръжка. Само се появи, и отъ всички полкове на първа дивизия
предъ Дунава, нашиять полкъ мина пръвъ Дунава. Войницит4 вдигнаха на ржце коман­
дира и го отнесоха вср4дъ „ура“ на ромънския бр4гъ — тамъ стовариха този, който
тр4бваше да ги води.
Колко пжти сутринь, при настжплечие, командирътъ излизаше предъ полка, предъ вери-
гит4 и, самъ веригарч, удължаваше веригата, жел4зната верига, която образуваше же-
л4зниятъ полкъ, до жел4знит4 полкове на жел4зната дивизия.
Мисля, че за този командиръ-войникъ въ всички глави въ полка 64 се утвърдило реше­
нието: „Ако бихъ вид4лъ командира въ смъртна опастность, бихъ пожертвувалъ живота
си за него!“
Единъ снарядъ пада, убива двама войници, сбръша командира и го зарива. А той става
просто и още по-просю потърсва фуражката си. Защо я търси, когато винаги въ бой е
гологлавъ? Защото я държи въ ржка. Така, когато настжпва самъ, не е самъ.
Дали 64 знаелъ, че Александъръ Велики и Атила сж влизали въ сражение гологлави или,
по чудна случайность, върв4ше най-скромно по сгжпкит4 на двамата велики пълководци?
Боеве предъ Букурещъ. Боеве за Букурещъ.
Къмъ Узунъ. Бригадниягъ командиръ изпраща адютанта си да попита дали командирътъ
има нужда отъ подкрепа. Известно е какъ почти винаги въ бой, вс4ки чака, вс4ки иска,
вс4ки настоява за помощь, често пжти и безъ да има нужда.

488