Page 486 - trnski_kraj

— Това е авангарденъ бой. Ако се развърне ц-Ълата бригада сега, за после какво ще
остане ? НЪмамъ нужда отъ помощь. Самъ ще се справя.
Боеве предъ Букурещъ. Боеве за Букурещъ.
Узунъ. Въ тоя славенъ бой следванъ отъ артилерий.ко отделение, полкътъ се носи
хвърковато, разбива напълно противника — три пехотни и единъ артилерийски полкъ —
нанася му огромни жертви, заема селото чрезъ ржкопашенъ бой, като покрива площада,
улицит-Ь, дворовегЬ, праговет-Ь съ неприятелски трупове. Изнесълъ величествена ржко-
пашна борба, нанесълъ знаменита ржкопашна победа, полкътъ обръща противника въ
страхотно бягство, пленява десеть орждия, единадесети ракли и взема няколко картеч­
ници и много пленници.
Командирътъ настига двама ротни — пехотенъ и картеченъ — и съ тЬхъ право на не­
приятелските бойно завладени орждия. А ротата въ лево не е още подравнена. А
ротата въ десно не е още подравнена. Но, нали ротата въ центъра е напредъ! Нали
самъ командирътъ е напредъ! „Дайте да запушимъ!“ И, седналъ на едно отъ пленените
орждия, командирътъ запалва цигара!
Боеве предъ Букурещъ. Боеве за Букурещъ.
Калугерени. Въ тоя пай-славенъ бой, срещу полка, който е пратилъ две роти въ стра­
нично прикритие, действуватъ цели петь полка. Въпреки всичко, нашиятъ полкъ, съ да­
дени още сутриньта въ подчинение на командира втора картечна рота, а следъ 10 часа
първа дружина отъ 42 полкъ, отблъсва ромъните, пленява 28 орждия. Противникътъ
прави всичко възможно да си възвърне загубеното. Командирътъ вижда какъ една следъ
друга всичките му свръзки падатъ убити, ранени. И адютантътъ е раненъ. И офицерътъ-
кавалерисгъ за свръзка е раненъ. Командирътъ, който е пратилъ полковата си поддръжка
една рота и половина, който е пратилъ дружината отъ 42 полкъ, остава само съ
началника на телефонната команда и съ една тржба.
Унесена отъ шеметния си полетъ, сама артилерията ни, останала далечъ, лети къмъ нови
позиции и въ тоя мигъ мълчи. Патроните сж на привършване. Нема вече никаква под­
дръжка. Всичко се е събрало, за да действува угнетително. Противникътъ напира съ
огромното си мнозинство. Левиятъ ни флангъ почва да отстжпва, следванъ на 150 крачки
отъ ромъните. По шосето се появяватъ кола. Една, две, три. Такъ, такъ, такъ. Кло,
кло, кло. Бронирани автомобили — първите танкове. Утегчаваще мълчание. Само не­
приятелската артилерия, само бронираните автомобили нарушаватъ злокобно това зло-
кобно мълчание. Следъ левия флангъ, и центърътъ се разколебава. Подпомогнатъ отъ
подофицерите Близнашки Никола Петровъ и Поповъ Димитъръ Атанасозъ, командирътъ
спира отстжпващите войници. Предъ появата му, други се спиратъ сами, залегатъ.
„Какво правите, момчета? Починете, починете си, че ще отиваме пакъ напредъ!“
Какви знаменити думи! Казани не отъ този, когото сто милионенъ, а отъ този, когото
само три милионенъ народъ излжчи. И не възпитания отъ бони и гувернантки, а този,
който имаше само една риза, когото майката въ Трънъ не изпрати, защото не пустна,
когото лелята въ София не посрещна, защо не допустна. И, съблЪкълъ се край Перлов-
ската р-Ька, докато чака ризата да изсъхне, окжпва се, за да се яви на прегледъ и по-
стжпи едва петнадесетгодишенъ въ Военното училище. Ето този, съ едната риза, казва
тия думи. Но, въ тоя мигъ не е до думи. Въ тоя мигъ има отстжпление. Отстжпватъ
наши роти, много роти, следвани отъ гжсти, многобройни неприятелски вериги, маси,
които овладЪватъ загубенит-Ь си орждия.
Сждбоносенъ мигъ за полка, бригадата, дивизията. Може би за действията около Буку­
рещъ. Но, тоя дълъгъ мигъ е часъ по логика. Въ тоя бой никой началникъ не е на
местото си. Защото, въ тоя бой всички началници сж по местата си. Уставните канали
сж запушени. Затова сърдцата сж отпушени.
Командирътъ на трета дружина отъ нашия, 41 полкъ, майоръ Бояджиевъ уведомява чрезъ
адютанта си командира на трета дружина отъ 42 полкъ да приближи на 1000 крачки и
бжде готовъ. Бригадниятъ командиръ полковникъ Гладичевъ дава запов-Ьдь на командира
на 42 полкъ да застане начело на тая сжща, бригадна поддръжка и, давайки личенъ
примЬръ, самъ да поведе ротите. Но, тоя бой е часъ по логика. Преди още тая заповЪдь
да се изпълни, командирътъ на дружината майоръ Илковъ, уведоменъ вече за положе­
нието, вдига веднага, по свой починъ, ротите и самъ ги повежда. Видътъ на тая, макаръ

Сборникъ Трънски край — 62. 489