Page 516 - trnski_kraj

„Изволениемъ Отца Со- . ...
в е р ш е н ъ Сина, епос п е- ' ■**( ■Цинк!7!»
шеиемъ Свети д у х ъ. Се й
храмъ съзидат ся т р у -
домъ иждивлениемъ и е-
р о м о н а х а М и с а и л а Ц в Ьт-
ковъ о т ъ Байкушеви,
възпомощванимемъ к т и-
тровъхаджи Никодимъ
отъ Насалевци и чор­
баджи П 1> я отъ Ярловци,
м. юний 20.1853 год.“
.-V
Но не се изминало, обаче,
много време следъ това твор­ г
ческо д-Ьло на приснопаметния
отецъ Мисаилъ за пробуждането на Трънско, наклеветили не само него, но и свещ. Гри-
гория Магеровъ, Гиго ПЪевъ, Веселинъ Минчовъ, хаджи Никодима и др. предъ турскитЪ
власти и гръцкия владика, че били комити и че не признавали гръцката духовна власть
въ Пиротъ и че всичкитЪ начело съ Мисаила и Гига действували за свободно Бъл­
гарско доховенство — за Българска Екзархия. Наистина, на сламата огънь малко требва;
турцигЪ тутакси турили ржка на „размирницигЬ*. Арестували Мисаила и останалигЬ негови
другари. Всички почти били уклопени въ железа, а на Мисаила дори и краката обвързали,
метнали го на конь, и били откарани въ Нишъ, и ги затворили въ прочутото Нишко кале.
Тамъ дълго време излежавали наказанието си докато били освободени отъ Мидхадъ паша
по настояването и молбигЬ но трънското и знеполско население.
Завърналъ се отъ последното си тежко изгнание той се установилъ окончателно на
Мисловщичкия манастиръ, кждето е прекаралъ до деня на смъртьта си. Тукъ като
вЪренъ стражъ на народните бжднини, тихо и безшумно продължилъ своето народно
д-Ьло. Той е взелъ живо участие заедно съ н%кои Самоковски първенци въ борбата по
църковния ни въпросъ, както и за свободата на мЪстнигЬ му братя.
Чуждъ на всякаква съблазънь и суета, на поканата да заеме местото на Нишки митро-
политъ той отказалъ, предпочитайки да бжде по-близко до народа и до неговигЬ нужди.

И безспорно, неговиятъ гласъ макаръ подаванъ и отъ далечната Знеполска кааза, се
дочувалъ чакъ въ Цариградъ и въ съгласие съ гласовегЬ на Илариона Макариополски,
Авксентия, митрополитъ Паисия и др. лопадалъ, като неприятна весть до ушигЬ на
Султана. Далото, което водилъ въ Трънско, несгодитТ които е изпиталъ по свТта, както
и преклонната му възрасть, най-после, сломили борческия му духъ и той починалъ на
97 годишна възрасть 1880 година въ любимия му, отъ него създаденъ, Мисловщички
манастиръ „Св. Богородица“.
Отъ тоя манастиръ, веднага следъ смъртьта му, признателните трънчани пренесли тленнигЬ
останки на покойния архимандритъ въ Трънъ, упокоени на вечно жилище въ двора
на храма „Св. Петка“. Днесъ гробътъ на тоя високо интелигентенъ, за онова време, и
силенъ народенъ мжжъ, съ неугасващо слово и големи дела, е почти неузнаваемъ, на-
миращъ се североизточно отъ храма. Само единъ неприветливъ, грубъ надгробенъ камъкъ
съ н-Ьколкото едва забележими издълбани думи отъ името на покойника и годината на
смъртьта му, даватъ указание за местото на тленните му останки, като сжщевременно
спомнятъ на поколението, че сжщиятъ тоя покойникъ заради своята вера и народность е
влачилъ къмъ Нишъ железа съ единственото си желание и воля да ни завещае днешната
скжпа свобода.
Не е мжчно, следъ казаното до тукъ, да се прецени значението на неговото дело, като
се знае, че църквата по онова време е била единственото огнище, въ пепельта на която
е билъ съхраняванъ живиятъ огънь на националния ни лухъ. Единствено отъ дверите на
родната църква е могло да се говори на народа за неговата история — църковна и
политическа — за неговия езикъ и вера и неразривно подържане надеждата въ близкото
освобождение.
Безкръстниятъ и буренясалъ, прочее, гробъ на светия старецъ нЪма нужда отъ почести и
надгробни паметници. Благиятъ монахъ и любящъ родината си скроменъ синъ, приживе

519