Page 555 - trnski_kraj
P. 555
ционална кауза. Страданията му, мъченията и безконечния тормозъ б^ха го По
крили съ ореола на първите християнски мжченици. Той и словомъ и дТломъ под
държаше и прилагаше латинската максима, че е сладко и приятно да се страда
и да се мре за отечеството.
Свещеникъ Кирилъ Любичевъ работи въ полето на българската просвета и то въ
време, когато надъ родината ни цареше непрогледенъ мракъ и цели поколения
минаха подъ неговата творческа ржка и създаде отъ гЬхъ просветени люде,
здрави, характери и горещи родолюбци. Пишещиятътия редове бе ученикъ отъ 2-ро
и 3-то отделение на клисурското първоначално училище 1888/1889 г. и 1889/1890
г., когато учитель Стоянъ водеше първо и второ отделения и се ползуваше отъ
истинско и дълбоко страхопочитание въ душите на ученици и население.
Той работи и на Христовата нива — родната църква — тука за образецъ и при-
меръ на истинския народенъ пастиръ. Любящъ ближните си до степень да по-
жертвува живота си за техъ.
Най-много той работи надъ националната идея. Тукъ посея семена, чийто благо-
датенъ плодъ ще бератъ много грядущи поколения. Горещиятъ патриотизъмъ, на-
саденъ отъ него въ сърдцата на всички, конто сж имали допиръ съ неговатв пла-
менна натура, ще цъвти, ще се развива и ще дава изобилни и благодатни плодове
върху златната ни Родна нива.
За България, за българите, за българскотс име, за българското съзнание и за
благоденствието и величието на България, той неуморно се труди цели 68 години.
Той умре на 4. XII. 1935 г. Мало и големо се стекоха да го изпратятъ и всички
масово плакаха — губеха верния и непоклатимъ стълбъ и утвърдитель на вера
и отечество, напускаше ги завинаги любвеобилниятъ и самопожертвувателенъ за
техъ баща.
Той и неговото дело не сж умрели. Те ще живеятъ и ще пребждатъ въ душите
и въ сърдцата на всички българр отъ този край. Неговите заслуги—материалния и
мораленъ прогресъ, що той създаде, тепърва ще бждатъ истински оценени.
Ние сме доволни, че ни се удаде случай чрезъ монографията за Трънския край,
макаръ на късо и откъслечно, да покажемъ светлия ликъ на единъ отъ малкото
наши народни ратници, светци.
Вечно ще пребжде неговото дело. Вечна да б ж д е и паметьта му!
Евт. Стефановъ
Константинъ М. Байкушевъ
10. 11. 1867 - 14. VIII. 1932
Роденъ е на 10 февруарий 1867 година въ цветущия тогава Трънъ, въ^ подно
жието на Руй-планина и при безспирния' ромолъ на лжкатушна Ерма, той, следъ
като завършилъ основното и прогимназиалното си образование въ Трънъ, а
гимназиалното въ Ломъ, заминава да изучава горската наука въ прочутата по
онова време лесовъдска школа въ Писекъ (Чехия). Познанията, обаче, добити
въ тая школа, не го задоволили, затова той заминава да следва въ лесовъдската
академия въ Тарантъ при Дрезденъ (Саксония), която завършва съ много добъръ
успехъ презъ 1889 година.
Надъханъ отъ новите веяния въ лесовъдството на западъ, ужасенъ отъ печалната
картина, която е представлявала България преди 40 години съ оглозганите си и
опустошени гори, съ оголени и набраздени отъ пороищата върхове и склонове и
ржководенъ отъ мисъльта, че всичко това требва да се поправи, още съ завръ
щането си въ България презъ сжщата 1889 година постжпване на служба
по горите като горски инспекторъ на тогавашния Силистренски окржгъ, Констан
тинъ Байкушевъ почва да мисли, какъ да се помогне на България въобще и на
неговия роденъ край въ частность за възстановяване на унищоженото зелено бо-
558
