Page 559 - trnski_kraj

бедствуващъ отъ пороищата край, за която цель има специаленъ докладъ отъ
френския инспекторъ по пороищата Ф. Вожели. Той е виновникътъ за учредя­
ването на специална служба по пороищата и залесяването на Трънско — въ
Трънъ, презъ 1915, и възобновяването й презъ 1924 година, която работи и днесъ.
Негова е инициативата за първите залесявания въ околностьта на града и нФкои
отъ селата като Туроковци, Забелъ, Зелени-градъ и др., въ резултатъ на което сж
днешните хубави борови култури и за които залесявания първите посадъчни
материали (фиданки и семена) сж доставени отъ чужбина (Австрия).
На Байкушева се дължи и въвеждането у насъ на екзотниг-Ь (чуждестранни) дър­
вета и храсти и декоративни такива, като веймутовия боръ, дугласката (амери­
канска) ела, разните видове чужди борове, кедри, лариксъ, много отъ които сж
култивирани и въ Трънско — изъ горските култури. Той е виновникътъ и за
издръжката, чрезъ отпускането на държавни стипендии, на много бедни и даровити
младежи отъ Трънъ и Трънско, благодарение на което гЪ сж могли да завършатъ
своето образование у насъ и въ чужбина и да заематъ въ последствие видни и
отговорни места въ държавния ни и обществено-стопански животъ.

Първ. Хар. Байкушевъ

Марко вучковъ Клинчевъ

Щирокоплещестъ, дребенъ на ръстъ, съ искрящи сини очи и руса коса, е роденъ
въ с. Берайнци — Трънско, около 1844 год.
Остава отъ малъкъ сиракъ и още дванадесети годишенъ е требвало да придру­
жава, заедно съ двамата си братя, Матей и Димитъръ, керваните съ коне, прена­
сящи вжжета, конопъ и др. стоки отъ Враня, ЛЪсковецъ, Нишъ и Пиротъ за Ца-
риградъ, въ замЪна на маслини, оризъ, зехтинъ и др., които сж доставяли на
търговци въ Трънъ и горепоменатитЪ градове.
Несгодите отъ тежкия гурбетчийски животъ сж калили този дребенъ на ръстъ, но
надаренъ съ природенъ умъ човЪкъ, който бива доста деенъ около борбите за
освобождението на България — респективно родния му край.
По време на Руско-турската (освободителната) война е билъ воевода на малка
чета, събрана отъ жителите на с. с. Берайнци, Радово и Изворъ, за преследване
на башибозуците, върлуващи изъ трънския край.
А презъ месецъ декемврий 1877 година е участвувалъ съ своята чета въ обсадата
на Кюстендилъ въ отреда на капитанъ Симо Соколовъ Грознатовски.
Взелъ живо участие въ борбите противъ сърбите въ 1878/9 години, чиито до-
могвания сж били да се откжсне Трънския край и остане подъ сръбско владиче­
ство. Той е служилъ като таенъ куриеръ между комитета, образуванъ за тази
цель въ Трънъ и водача за защита на българщината — Тако Йеевъ, който по
това време е билъ въ София.
При едно залавяне отъ сръбски патраули, хитриятъ дедо Марко сдъвква повере­
ното му тайно писмо, а при разпита му въ града отъ офицерите той почра да
разказва съ похватъ такива невероятни работи за София, щото те го сметнали
за ненормаленъ и го освободили.
Презъ време на Сръбско-българската война въ 1885 година бива повиканъ, заедно
съ неколко първенци отъ селото, да даде сведения за численостьта на нами­
ращите се въ Знеполе български войски. Съ ловкость, присжща нему, той по­
казва „Могилата“ покрита съ окопи, току-що открила сг презъ мъглите, и посоч­
вайки съ пръстъ, казалъ, че всичко това е направено презъ изтеклата нощь, което
показва, че тукъ има много войска. При тЬзи негови думи се изтърсила типичната
псувня на сръбския офицеръ и заповедьта му: „Милойко, обърни войску налево!“

562