Page 552 - trnski_kraj

с. г. започна пакъ войната срещу сърбитЪ и съглашенцигЬ. Въ нашия край дей­
ствуваха: 41 п. полкъ срещу Кална отъ Дъсчани-кладенецъ, 1 конна бригада (I кон-
и гвард. полкове), частъ отъ 26 п. полкъ (3 друж.), частъ отъ 4 арт. п., и 2-та
погр. дружина, комплектувана отъ нашенци опълченци. Сърбите имаха срещу насъ :
1-ви полкъ, III призивъ. 17 п. полкъ на Букова глава, Доброволческия полкъ ко-
мандванъ отъ воеводата Зукъ Поповичъ и съставенъ отъ доброволци македонци и
малка часть босняци, заемащъ естествената крепость Плана, съ кота Грамада (1717 м.).

БоевегЬ тукъ б4>ха и люти и жестоки. Нашата кавалерия, макаръ и при много несго-
денъ теренъ показа голЪма храбрости, пехотата сж.що не отстъпваше на първата, осо­
бено мъжествена 6Ъ борбата на 13 и 16 роти отъ 26 полкъ на 7 октомврий подъ
командата на капитанъ Стояновъ на Клисурския постъ, дЪто требваше да отбие
7 люти атаки на Добровол. полкъ и 7 пъти да ги контъратакува, въ които борби
падна убитъ и поручикъ ^юрдановъ и 24 млади левенти, погребани въ училищния
дворъ на Клисура. На лКвия участъкъ, на Округлица и на Шеинъ Ридъ — го-
лЪмъ Отпоръ е далъ съ ротата си капитанъ Дамянъ Велчевъ — тамъ е пътя за
Сурдулица и Морава.

Най-важни и най-решителни действия проявиха трънскитК опълченци отъ 2-а погр.
рота. Доброволно гЬ винаги заемаха преднитК позиции, но бЪха въоръжени съ
стари и негодни бердани и това ги правеше безпомощни — гръмне единъ патронъ
съ оловенъ куршумъ, който не отива повече отъ 300 м. и следъ това не можеше
да извади гилзата. . . Но следъ дълги настоявания предъ командващия отреда
полк. Стайковъ
и неговия началникъ-щаба подполковникъ Пенчо Златевъ, отъ
страна на попъ Кирилъ, командирътъ на 26 полкъ полковникъ Мъдровъ имъ даде
манлихери и същия часъ тия хора се преобразиха — тЪ бЪха въ допиръ почти съ
„осигЬ“, както наричаха Доброволческия сърбски полкъ, които наистина на­
литаха, като оси, но нашитЪ опълченци, все стари ратоборци, сдобили се съ со­
лидно оръжие, безстрашно се хвърляха върху гЪхъ и за единъ часъ ги прину­
диха да оставятъ преднигЪ си позиции, които бЪха въ нашата махала Кебапова и
ги отхвърлиха на върха Гремада и съ това облекчиха извънредно много положе­
нието на цЪлия ни фронтъ. За този имъ подвигъ нашитК опълченци получиха го­
ляма похвала отъ командущия отреда полковникъ Стайковъ и повечето отъ т^хъ
наградиха съ кръстове за храбрости.
Така 150 души опълченци, съ своя домашна носия, безъ редовенъ команденъ пер-
соналъ, безъ особена дисциплина, при много неблагоприятенъ теренъ за настъп­
ление (3 клм. гладка повръхность за обстрелъ) обърнаха въ бягство противника,
десеторно по-многочисленъ отъ тЪхъ и фанатизиранъ, но това стана, защото трън-
чанеца е беззаветенъ храбрецъ и добросъвестенъ на всЪка възложена му задача,
и най-главното — защото браниха къщигЬ си отъ врагъ и посегателство.

Требваше да се види тогава великата радости на Свещ. К. Любичевъ, следъ до-
блестната защита на опълченците — негови питомци (почти всички бойци отъ
опълчението тамъ беха негови ученици) — той плачеше, като дете, благославяше
подвигътъ имъ и ги сочеше на всички за примеръ.
На 10 септемврий 1919 г. се подписаха въ Парижъ протокола и декларацията отъ
Съглашенските сили, а на 27 ноемврий с. г. „договора за миръ“ въ Ной и окон­
чателно се узна за откъсването на живи части отъ телото на България и за по­
ставянето на новата граница на 30 клм. отъ столицата.

Тази злокобна весть потресе цела България, а въ отрЬзанигЬ вече Западни по-
крайнини се създаде страшна паника.
Мнозина оптимисти все още в-Ърваха въ 14-гЬ Уйлсонови точки и смитаха да
убедятъ мирната конференция въ правотата на нашата кауза и че тя ще поправи
въпиющата неправда. Други настояваха да се издигне гласъ на протестп противъ
това шейлоковско д"Ьло. И всички се съгласиха да се поднесе единъ мемоаръ съ
подписите на ц-Ьлото население, съ който да се протестиръ противъ грубото по­
сегателство върху българската територия и населението заявява предъ ц-Ьлия
св-Ьтъ, че не желае да се дЪли отъ майката отечество и апелира къмъ будната
още световна съвесть да бжде поправена сторената неправда. Мемоарътъ се под-

555