Page 551 - trnski_kraj

Училищата въ Клисура (старото и Кулата) бЪха тесни, нехигиенични и неудобни
и Ст. Л., като учитель,|б'Ьше подготвилъ хората да се построи ново широко училище.
Подпомогнатъ отъ населението съ пари, материали и трудъ и отъ деятелния
кметъ Милошъ Михаиловъ, по идейни скици отъ чужди архитекти, въ Клисура се
изгражда въ 1892 г. първото но своята величавость на Софийския окржгъ училище.
Въ сжщата година се завръшва и реставрацията на селската черква.
Църквата клисурска сжщо е рЬдка и монументална постройка, — като нейната
живопись има само няколко църкви въ България. Работили сж и най-добрите па-
зарджиски и самоковски иконописци, доведени и богато платени отъ Рангелъ
Станоевъ Клисурски. Това е живопись, по мнението на художника професоръ
Мръквичка, съ голяма художествена стойность, поради което той е правилъ снимки
и репродукции отъ нея.
Разделяйки се съ любимото си училище, свещ. Кирилъ е подарилъ на библиоте­
ката на сжщото и голямата и недостигнага до сега „Българска Илюстрация“,
редактирана и печатана отъ многозаслужилия и трагичнопропадналия Янко С. Кова-
чевъ, печатана въ начало въ Виена, а по-сетне въ София. Сигурно се пазятъ тия
книжовни ценности въ сжшата библиотека, която, както казахъ, е пренесена съ
Клисур. прогимназия на Главановските ханове.
Следъ привършвание на тия по-трудни обществени задачи, за ДЪдо Попъ Кирила
настжпва вече по-тиха, но пакъ творческа обществена работа.
Той формираше здравите характери, сееше и учеше на моралность, вдъхваше в-Ьра
въ Бога, насаждаше обичь къмъ ближния и къмъ ближния, учеше на хигиена и
здравеопазване, разсаждаше здравата приложна наука и добродетелите съ нея,
всаждаше гореща любовь къмъ Отечеството и съ думи и съ дела създаваше са­
моотвержени патриоти, които очудиха света съ храбростьта си при Булаиръ,
Криволакъ, Одринъ, Султанъ Тепе, 1050, Калугерени и пр.
Материалното състояние на Свещеникъ Кирилъ винаги е било незавидно. Неговата
обществена работа му пречила доста много, за да си създаде по-сносенъ животъ,
и затова ангажиранъ въ службата си и въ общественит-Ь дела, нему е оставало
твърде малко време за грижи къмъ дома му. Всичкиятъ почти трудъ и цялата
геижа за децата и за домакинството сж били легнали на плещите на безпри-
мерната по своята човечность, трудолюбие и доброта негова съпруга — По­
падията Марга.
Поменавайки за семейството му требва да споменемъ и факта, че отъ петимата
синове на Попъ Кирилови — най-малкия Петъръ е загиналъ храбро презъ 1915 г.
въ боятъ на Дървена Река, а останалите четирима — всички сж наградени съ
ордени за храбрости. Знаменателно е сжщо, че 12-те синове на 5-те му сестри
сж всичките кавалери на ордена за храбрости.
Презъ Балканската и Съюзническа войни той изпрати 5 души синове на фронта
на Отечеството, — и при бащината тжга, и при тежките материални несгоди,
дедо попъ сияеше отъ неземна радости, че ако не той лично, то пакъ съ своята
плъти и кръви помагаше за освобождението на откжснати и поробени братя и за
защита на Родината,
16 юиий 1913 г. наистина беше „престжпно безумие“.
Следъ като целото население бе взело най-живо участие въ неколкодневните тукъ
сражения сега требваше по необходимости да остави и мило и драго и да бега
заедно съ оттеглящите се наши войски. Тази трагедия не се поддава на описание.
И тукъ попъ Кирилъ, освенъ за своето многочислено семейство, требваше да се
грижи за стотици и стотици семейства — жени и деца, безпомощни и беззащитни.
И наистина той, като неженъ и грижливъ баща, трепереше надъ техъ: — молеше
войниците да качватъ на колата си малките деца и вързопите съ ржчния имъ
багажъ, изпросваше хлебъ отъ интендантството за бежанците, настаняваше ги на
квартири, прибираше ги следъ връщането на войските ни (като видеха, че София
не е „застрашена“). При влизането сърбите оплячкосватъ всичката му покжщнина и
добитъкъ и разрушватъ кжщата.
На 11 септемврий 1915 г. се обяви българската мобилизация, а на 2 октомврий

554