Page 554 - trnski_kraj

Гой предсказваше и предвиждаше, като пъленъ ясновидецъ. Тъй и стана.

На 6. XI. 1920 г. сърбите, за да поставятъ всички предъ свършенъ фактъ и за
да не дадагь възможность да се изпълни хуманното и законно решение на коми­
сията, окупираха дадените имъ области и веднага повече отъ половината насе-
лен и е избЪга въ България.
Всичките усилия на 4-мата синове на свещеникъ Кирилъ Любичевъ да го склонятъ
да остави робското место и да дойде при т-Ьхъ и при майка имъ тука въ Бъл­
гария, останаха напраздни. Той държеше фанатично да не напуска родното огнище.
„Не мога да дойда, не мога да се отделя отъ местата, дето съмъ живЪлъ цЪлъ
в-Ькъ. Жалъ ми е за васъ, постоянно мисъльта ми е съ васъ, н-Ьмамъ сънь ни
спокойствие, но немога, мили чада, немога да оставя нито огнището ни да из-
гасне, нито пъкъ хората съ които прекарахъ тука вече 70 години. Ако иска Мика
(синъ му) той може да дойде, да се върне, нЪма да го закача никой. Па ако може
и майка ви нека дойде. НЪма кой да ме гледа. . .* — тъй пише той презъ 1922 г.,
когато нЪмаше тероръ и притеснение.
Още съ влизането си, командуващия сърбскигЬ окупационни войски полковникъ е,
извикалъ попъ Кирилъ Любичевъ и следъ дълги предупреждения, му е заявилъ
че при първиять опитъ да говори за България, ще бжде застЪлянъ.
Първиятъ конфликтъ съ окупаторите той е ималъ за това, че въ обрядитЪ и въ
църковната служба винаги е поменавалъ „богочестиваго и христолюбивата Царя
нашета Бориса“. Това ги е доста дразнило. Населението, обаче, масово се е сти­
чало въ църква да се моли за избавление и да чуе името на своия любимъ Царь.

Постоянни неприятности е ималъ и за това, че всички сж се събирали и трупали
около него и за новини и за една поне ободрителна дума, а новини тЪ ча катъ
само отъ българска страна, друго нищо не ги интересуваше.
До 1924 г. режимътъ въ окупираните области все бЪше поносимъ, но отъ тогава на-
самъ вече става невъзможенъ: побоища, арести, убийства, бесилки. . .
Първата жертва, разбира се това, бЪ дЪдо попъ Кирилъ. Пръснати били тамъ не­
легални позиви. Арестуватъ попъ Кирила, ХР. Стайковъ отъ Колуница и Миланъ
I олубовъ Влайковъ отъ Клисура на 4. септемврий 1924 г. и ги закарватъ въ Вра-
нянския затворъ. Безъ постелка и завивка (не сж допуснати и отъ вънъ) само на
хл^бъ и вода държатъ ги до 2 февруарий 1925 г. — точно 5 месеца предварите-
ленъ затворъ и на последната дата се насрочва наказателното дело въ Вранян-
ския окржженъ сждъ и прокурорътъ се явява да поддържа обвинението срещу све­
щеникъ Кирилъ Любичевъ, че последниятъ е „изпратилъ пари на сина си Гаврилъ
Любичевъ въ София, той напечатилъ тамъ инкриминираните позиви и ги изпратилъ
нелегално на баща си въ Клисура, та той пъкъ ги разпросгранявалъ тамъ“. Обви­
нението се базирало на една телеграма до Сурдулишкия срезки началникъ отъ
сърбския воененъ аташе въ София, въ която се казвало: „по достоверни сведения,
събрани отъ най-почтени клисурци, тукъ въ София, се установи, че попъ Кирилъ
е изпратилъ пари на сина си въ София . . . (следва казаното по-горе въ проку­
рорското обвинение). Освенъ, че това обвинение е било измислено и зле скроено,
но то е било и съвършено голословно, неподкрепено съ никакви доказателства
и естествено сждътъ та е отхвърлилъ, като недоказано, даже изказалъ е съжа­
ление за „станалата грешка“.
Следъ 6-месечния затворъ дедо попъ Кирилъ е арестунанъ още много десетки
пжти, повече отъ 20 пжти е каранъ пеша отъ Клисура до юколийското управление
въ Босилеградъ, безбройно пжти е битъ и тежко малтретиранъ. На неколко
пжти садистите сж му скубали брадата и мустакитЬ влакно по влакно. И всичките
тия изтезания той понасяше съ християнско велико търпение, защото знаеше, че
те сж за България.
Нишкиятъ Митрополитъ Доситей, който е ялъ дълго български хлебъ, отне на попъ
Кирила енорията му и го замести съ ренегата Станко Тошевъ (български семи-
наристъ — степендиянтъ), който сжщо много е допринесълъ съ власинския све­
щеникъ Михаилъ Цветкови чъ за утегчаване на и безъ това тежкото и непоно­
симо положение на светиятъ старецъ, а той наистина беше светецъ за нашата на-

557