Page 550 - trnski_kraj

успехъ, та върху Иречековата История Болгаръ (руския преводъ) отъ библиоте­
ката на Ст.'Любичевъ стои следния дадписъ: „Изъ книгитЪ на Ст. Любичевъ 25
септемврий 1880 год. гр. Кюстендилъ“. „Купена 4 рубли или 92 гр. отъ паригЪ
що ми подари Г-нъ Инспекторъ Манолъ Б-Ълчевъ“.
Освенъ широката училищна работа Ст.Л. следи неуклонно ц-Ьлия тогавашенъ кни-
жовенъ и общественъ животъ. Библиотеката на Клисурското училище и неговата
частна библиотека сьдържатъ ценни издания, които сж сега библиографични
рядкости.
Работата въ Клисурското училище се разраства доста. Тамъ учителствуватъ чети-
рима учители (Ст. Любичевъ старши учитель, М. Христовъ, Ана Попмантова и
Коста Попмихаиловъ), но тъкмо тогава настжпва Сръбско — българската война
въ 1885 г. и ц-Ьлата културно-просветна работа спира пакъ.
Следъ обявяване на войната 1885 г. Изворскиятъ отредъ на кап. Филиповъ 6К
нападнатъ отъ десеторно по-многочисления Власотински отредъ на полк. Гайновичъ
при Клисура (ЦвЪтковъ гробъ). При тези върховни мигове на борбата всичкото
население на Клисура, Паля и Комщница, съ пълно равнодушие къмъ смъртьта,
бранеха родината си-: жените и децата носеха вода, патрони и храна на войни­
ците, а мжжегЬ — едни въ бойните вериги, а други ровейки окопи — отстояваха
свободата на своята родина и честьта на българското оржжие. Ст. Любичевъ, да­
вайки примеръ на земляците си, бе въ първите редове.

Следъ оттеглюване на Изворския отредъ сръбското нахлуване въ Клисура се озна­
менува съ убийството на големия патриотъ дедо Милошъ Букоглавски. Сърбите
диреха и Ст. Любичева, но той бе заминалъ съ българския отредъ.
Като стигналъ до Радомиръ съ Изворскич отрядъ Ст. Любичевъ, тамъ намерилъ
Пенко Храновъ съ конната му чета, която била получила назначение да заеме
сръбско-българската граница южно отъ Дъсчани Кладенецъ. Веднага постжпва въ
тази чета, като доброволецъ съ свой конь и потеглюватъ за границата. Конната
доброволческа чета подъ началството на Ненко Храновъ отъ Радомиръ е била
съставена все отъ интелигентни хора — учители, учил. инспектори (Маринъ Пун-
девъ), адвокати, висши чиновници — които сж се издържали на свои средства.
Ст. Любичевъ и доброволеца Окржженъ Училищенъ Инспекторъ Маринъ Пундевъ,
вършейки редовна патрзулна служба по границата, и прогонвайки банди, които
сж минавали границата и вършили грабежи, — едновременно сж организирали на­
ново учебното дело въ всичките крайгранични села въ Трънско и Босилеградско.
По нФмание на по-образованъ учителски кадъръ, назначавани сж свършилите преди
войната II—III класъ, а мнозина по стари учители сж били и съ основно образо­
вание. Обаче това малко образование на учителството тука съвсемъ не му е пре­
чило да изпълни задачата си добросъвестно и задоволително, защото народниче-
ството и патриотичната подбуда сж били стимулите за всека техна работа.
СЛЕД Ь СВЪРШВАНЕТО НА ВОЙНАТА СТ. Л. ОСТАВА ПАКЪ учитель въ Кли­
сура. Заедно съ него тукъ учителствуватъ Иванъ Дойчевъ отъ Милкьовци, Трънско
и Тодоръ Захариевъ отъ Банско. Последниятъ е билъ завършилъ Самоковската
семинария и влива нова струя въ учебното дело. Неговото по-пълно образование
и широката опитность на Ст. Л. взаимно се допълватъ и създаватъ едно хармо­
нично творческо цело.
Презъ м. мартъ 1889 г. почина вториятъ клисурски енорийски свещеникъ Михаилъ
Станчевъ Шора и веднага цела Клисура въ единъ гласъ викна и безспирно насто­
яваше Ст. Л. да се ржкоположи на вакантната енория.
При ржкополагането му отъ самоковския владика Доситей, Стоянъ приема ново
духовно име КИРИЛЪ.
Въ Трънъ и Клисура, по тогавашния обичай, новиятъ свещеникъ е посрещнатъ
тържествено отъ населението.
Въ духовната си кариера свещеникъ Кирилъ намира за цененъ сътрудникъ и
напжтвачь стария клисурски свещеникъ Михаилъ Радойчевъ — големъ каноникъ
и строгъ аскетъ.

Сборникъ Трьнски край — 70. 5»