Page 563 - trnski_kraj

левски, което излжчи и много поборници за народна
свобода |при Сръбско-турската война 1876 г. и Сръб­
I
ско-българската — 1885 г.
Като юноша, Атанасъ се проявява съ своя буенъ нравъ,
храбрость и независимъ духъ, и тия му духовни качества,
до края на неговия животъ, го издигатъ до водачески
места и до големи обществени постове.
Сръбско-българската война 1885 г. запалва буйната му
кръвь. Въ образуваното и командвано отъ Тодоръ Р.
| ;Петричевъ тогава Трънско опълчение, 23-годишниятъ
|| Атанасъ Насалевски участвува съ самостоятелна конна
чета отъ около 15 души, съ собствени коне, като прикри­
тие на л-Ьвото крило на българската бойна линия. Го-
рейки отъ желание да покаже своята храбрость, гой
Ш
скрива четата си въ единъ полски долъ предъ веригата
при с. Бусинци и тамъ пресреща съ изненада внушите-
ленъ сръбски коненъ отредъ, воденъ отъ офицеръ, който
се насочвалъ въ атака на българската отбрана. Честите
*
залпове на Атанасовата чета раняватъ офицера и до
тамъ объркватъ сърбите, че те едвамъ усп-Ьватъ да при-
бератъ началника си и ударили на бягство.
Постепенно той добива обаяние и влияние всрЪдъ знеполскигЬ села, които го избиратъ
за народенъ представитель въ Сищовското Велико нар. събрание, по даване пълномощията
на Батемберга 1881 год. На връщане отъ Свищовъ, заедно съ другите трънски на­
родни представители попъ Никола Тошковъ и Кола Станоевъ, при Арабаконакъ, ги
нападатъ разбойници; Атанасъ и другарите му получаватъ тежки рани въ жестоката
борба съ нападателите.

Той бе избранъ нар. представитель и за Великото народно събрание по избора на
князъ Фердинанда 1887 год. Представитель на Трънския край въ Народното събрание
той бе още н-Ьколко пжти презъ време на Стамболовия режимъ, но е билъ сторонникъ
на Каравелова.
Знаменателни сж неговите думи при една манифестация предъ двореца, когато буйниятъ
Атанасъ се сгжписва предъ Князъ Фердинанда съ викътъ: „Сакамо си конституциюту 1 “
Като квесторъ въ Народното събрание, силниятъ и буенъ Атанасъ често вдигалъ подвиж­
ните тогава столове. . . Това става причина благоразумното бюро на камарата да закове
немирните столове на народните избраници.
Атанасъ Нясалевски умира 1910 год. Той остави едно голТмо име на безукоризненъ борецъ
за народните свободи и правдини.
Славчо Сотировъ

*
* *

Георги Димовъ Ездимирски

Първиятъ житель заселникъ въ красивата „Секирица“ е Георги Димовъ Ездимирски — адвокатъ.
Роденъ е презъ 1851 година въ с. Ездимирци, Трънска околия, отъ бедни родители. Още
отъ малъкъ, понасяйки живота при големи лишения и оскждица, като слуга по чужди кжщи,
е изкарвалъ съ доста голЕмъ трудъ прехраната както за него, така и за бедните си роди­
тели и невръстни братя и сестри.
Образование школско н^ма, а още като 10-12 годишно овчарче почналъ да изу­
чава азбуката върху плочи и камъни въ балкана при овците и, благодарение на неговия уси-
ленъ трудъ и голЕмото желание за грамотность, той къмъ 16-17 годишна възрасть вече е
можалъ свободно да чете и пише.

Продължавайки все повече и повече въ това направление къмъ самообразование, грамот-

566
V