Page 561 - trnski_kraj

женение на около 16—17 години е писалъ хумористични, здравни и организационни ста­
тии въ „Ловецъ“.
Макаръ и не поетъ по призвание, той е авторъ на българския ловенъ маршъ.
1 рудовете по специалностьта му еж: 1) Популярни и строго научни статии върху „Дет­
ската еклампсия“, т. е. конвулсии у малките деца (сп. „Просвета“); 2) Статии върху хи­
гиената, значението на баните и влиянието на игрите за душевното и телесно развитие
на детето (сп. „Майска китка“); 3) Туберкулозата и училищата на открито (Вестникъ на
розигк); 4) Детска парализа (в. Миръ).
Въ отделни списания и издания е печатилъ следните трудове:

1) Алкохолизъмъ, 2) ПричицигЪ за заболяването на детето и мерките за борба противъ
тЪхъ — трудъ писанъ въ Парижъ и удостоенъ съ предговоръ огъ знаменития му учитель
Проф. Жюлъ Комби; 3) Скарлатина; 4) Ненормална и комплицирана варицела — трудъ
печатанъ въ френската детска литература (Детски архиви — Парижъ); 5) Критически по-
гледъ върху лечението на болестьта „Ентеритисъ фоликуларисъ у децата“; 6) „Енсефа-
литъ летаржикъ“ (Сънната болесть); 7) Монография върху лечението на Лошата кашлица
(Коклюшъ); 8) Диагностично и прогностично значение на нЪкои явления при скарлати­
ната (Медицинско списание); 9) Пазете децата отъ туберкулоза (издание на „Вестникъ
на розигЪ“) и пр. и пр.
Освенъ всичко това, държалъ е, особено въ първитф години на кариерата си съ месеци
подъ редъ публични сказки върху хигиената, храненето и отглеждането на детето.
Презъ своята четвъртвЪковна лекарска дейность, като голЪмъ специалистъ по детските
болести, спасилъ е хиляди деца отъ явна смърть. Нещастенъ, обаче, той изгубва един­
ствения си синъ на 11 годишна възрастни тази тежка скръбь по неговия свиденъ „Янко“
6Ъ една отъ големите причини да заболее и свърши преждевременнъ на 14. априлъ 1928 г.

Ивгьтко п. Василевъ

Роденъ презъ 1864 г. въ гр. Трънъ. Първоначалното си образование получилъ въ род­
ния си градъ, следъ което е следвалъ въ Самоковъ, кждето е завършилъ училището съ
пълно отличие.
Забелязанъ отъ своите учители, даровитиятъ ученикъ е билъ представенъ за стипендия
и Цвятко п. Василевъ заминава за Русия, за да продължи образованието си: постжпва
въ прочутата духовна академия въ гр. Киевъ. Следъ четиригодишно следване Ц. В. за­
вършва много успешно и висшето си образование.

Завърналъ се въ България, той е назначенъ за ректоръ на новооснованата духовна семи­
нария въ гр. В. Търново. Следъ това бива ирем^стенъ за учитель въ Пловдивската м.
гимназия, откждето следъ една година бива премЪстенъ за учитель въ 1-ва софийска
мжжка гимназия. Тукъ въ София започва Цвятко п. Василевъ своята дълга учителска и
просветна дейность. Навремето тази гимназия бе подбрала елита на учителския персо-
налъ и отъ своята среда излжчи първите професори на нашия Университетъ. Като учи­
тель въ 1 соф. м. гимназия и други учебни заведения Цвятко п. Василевъ застжпва
предметите свещена история, обща история, българска история и др.
Като авторъ на учебници Цвятко п. Василевъ е написалъ Богослужение и кате-
х и з и с ъ — ржководства за средните училища, които еж. претърпели няколко издания,
както и учебници по Свещена история — Стария и Новия завети.
Съ своята възпитателна дейность Цветко п. Василевъ се явява като единъ отъ първите
народни учители-възпитатели на целата наша интелигенция отъ 1900 г. насамъ. Съ
своята възпитателна дейность той си създаде голема известность между целото наше
просветно общество, изпъкващъ съ своите познания на християнството и православието.

964