Page 561 - trnski_kraj
P. 561
женение на около 16—17 години е писалъ хумористични, здравни и организационни ста
тии въ „Ловецъ“.
Макаръ и не поетъ по призвание, той е авторъ на българския ловенъ маршъ.
1 рудовете по специалностьта му еж: 1) Популярни и строго научни статии върху „Дет
ската еклампсия“, т. е. конвулсии у малките деца (сп. „Просвета“); 2) Статии върху хи
гиената, значението на баните и влиянието на игрите за душевното и телесно развитие
на детето (сп. „Майска китка“); 3) Туберкулозата и училищата на открито (Вестникъ на
розигк); 4) Детска парализа (в. Миръ).
Въ отделни списания и издания е печатилъ следните трудове:
1) Алкохолизъмъ, 2) ПричицигЪ за заболяването на детето и мерките за борба противъ
тЪхъ — трудъ писанъ въ Парижъ и удостоенъ съ предговоръ огъ знаменития му учитель
Проф. Жюлъ Комби; 3) Скарлатина; 4) Ненормална и комплицирана варицела — трудъ
печатанъ въ френската детска литература (Детски архиви — Парижъ); 5) Критически по-
гледъ върху лечението на болестьта „Ентеритисъ фоликуларисъ у децата“; 6) „Енсефа-
литъ летаржикъ“ (Сънната болесть); 7) Монография върху лечението на Лошата кашлица
(Коклюшъ); 8) Диагностично и прогностично значение на нЪкои явления при скарлати
ната (Медицинско списание); 9) Пазете децата отъ туберкулоза (издание на „Вестникъ
на розигЪ“) и пр. и пр.
Освенъ всичко това, държалъ е, особено въ първитф години на кариерата си съ месеци
подъ редъ публични сказки върху хигиената, храненето и отглеждането на детето.
Презъ своята четвъртвЪковна лекарска дейность, като голЪмъ специалистъ по детските
болести, спасилъ е хиляди деца отъ явна смърть. Нещастенъ, обаче, той изгубва един
ствения си синъ на 11 годишна възрастни тази тежка скръбь по неговия свиденъ „Янко“
6Ъ една отъ големите причини да заболее и свърши преждевременнъ на 14. априлъ 1928 г.
Ивгьтко п. Василевъ
Роденъ презъ 1864 г. въ гр. Трънъ. Първоначалното си образование получилъ въ род
ния си градъ, следъ което е следвалъ въ Самоковъ, кждето е завършилъ училището съ
пълно отличие.
Забелязанъ отъ своите учители, даровитиятъ ученикъ е билъ представенъ за стипендия
и Цвятко п. Василевъ заминава за Русия, за да продължи образованието си: постжпва
въ прочутата духовна академия въ гр. Киевъ. Следъ четиригодишно следване Ц. В. за
вършва много успешно и висшето си образование.
Завърналъ се въ България, той е назначенъ за ректоръ на новооснованата духовна семи
нария въ гр. В. Търново. Следъ това бива ирем^стенъ за учитель въ Пловдивската м.
гимназия, откждето следъ една година бива премЪстенъ за учитель въ 1-ва софийска
мжжка гимназия. Тукъ въ София започва Цвятко п. Василевъ своята дълга учителска и
просветна дейность. Навремето тази гимназия бе подбрала елита на учителския персо-
налъ и отъ своята среда излжчи първите професори на нашия Университетъ. Като учи
тель въ 1 соф. м. гимназия и други учебни заведения Цвятко п. Василевъ застжпва
предметите свещена история, обща история, българска история и др.
Като авторъ на учебници Цвятко п. Василевъ е написалъ Богослужение и кате-
х и з и с ъ — ржководства за средните училища, които еж. претърпели няколко издания,
както и учебници по Свещена история — Стария и Новия завети.
Съ своята възпитателна дейность Цветко п. Василевъ се явява като единъ отъ първите
народни учители-възпитатели на целата наша интелигенция отъ 1900 г. насамъ. Съ
своята възпитателна дейность той си създаде голема известность между целото наше
просветно общество, изпъкващъ съ своите познания на християнството и православието.
964

