Page 562 - trnski_kraj

Той 6Т и добъръ историкъ, защото познаваше старата историята, история на срЬднит-Ь
в-Ькове и новата история.
ВъпрЬки своит-Ь дарби, издигналъ се изключително на своит-Ь способности, ЦвЬтко п. Ва-
силевъ се отличаваше си една забележителна скромность и не се стремЬше къмъ голЬми
и високи постове.
Неговата цель въ живота бЬ да възпитава и да служи на другитЬ.

Иванъ М. Грънчаровъ

Ивани Милошевъ Грънчаровъ, роденъ въ гр. Трънъ
1840 год. 2 февруарий, синъ на просв-Ьтенъ баща Ми-
лошъ Грънчаровъ, който на времето се училъ въ Ца-
риградъ. Младиятъ Иванчо постжпилъ като доброволецъ
за - освобождението на Сърбия, въ четата на Симо Со-
коловъ, а отпосле е работилъ като помощникъ на сж-
щия Соколовъ презъ Шопското въстание, за осво­
бождението на България. Той пръвъ съ своята чета, при
освобождението на Кюстендилъ, вл-Ьзълъ въ града. При
окупацията на Трънъ отъ сърбигЪ, заедно съ Тако
ПЬевъ и Маринъ Дриновъ, е неуморенъ деятель, докато
вид-Ьлъ родния си край свободенъ отъ своит-Ь „добри“
сжседи, за чието освобождение б-Ь работилъ най-усърдно.
Следъ освобождението на Трънския край отъ сърбит-Ь,
Иванъ Грънчаровъ е първия кметъ на градъ Трънъ. На него се дължи, като кметъ, орга­
низирането на новит-Ь училища, съ довеждането на Мариолка Димитрова, отъ Само-
ковъ за учителка и Георги Нед-Ьлевъ. После билъ управители на митницитЬ въ Бал-
чикъ, Бургасъ, Дъсчени кладенецъ, а като напусналъ държавната служба, отдалъ се на
търговия, доставчикъ на войската, строежи на пжтища и обществени здания, износъ на
добитъкъ, вълна, масло и пр. за Цариградъ, Анадола, Гърция и други. БЬ ученъ човЬкъ на
времето си и природно интелигентенъ, безукоризнено честенъ, идеалистъ, отгледалъ и
далъ образование на петь деца. Починалъ на 1918 ген. 21 декемврий, време близо,
когато се решава страшната трагедия на родния му край, за да не види погрома, за
чието освобождение и въздигане бЬ далъ най-хубавитЬ години отъ живота си. Той, поради
своята бърза и схватлива паметь и свЬткавична бързина, бродили изъ цЬла Сърбия, Ма­
кедония, България, като четникъ, куриеръ и въстаникъ, най-заслужено бЬше получилъ
името „литналото“. ВЬренъ на своитЬ идеали до края на живота си, остави свЬтълъ
примЬръ на вЬрна служба, за своята родина, на своит-Ь деца и младитЬ поколЬния, защото
нЬма ли собствено отечество, нЬма добъръ животъ. Поклонъ предъ свЬтлата му памети
и предъ неговитЬ дЬла, достойни за подражение! Много голЬми сж заслугитЬ къмъ Бъл­
гария на този храбъръ трънски войвода.

Атанасъ Насалевски

Роденъ 1862 г. въ с. Насалевци — едно отъ най-буднитЬ национални огнища на Трънско,
презъ време на турското иго, което даде прочутия войвода капитанъ Грозданъ Наса-

Ш