Page 562 - trnski_kraj
P. 562

Той 6Т и добъръ историкъ, защото познаваше старата историята, история на срЬднит-Ь
                 в-Ькове и новата история.
                 ВъпрЬки своит-Ь дарби, издигналъ се изключително на своит-Ь способности, ЦвЬтко п. Ва-
                 силевъ се отличаваше си една забележителна скромность и не се стремЬше къмъ голЬми
                 и високи постове.
                 Неговата цель въ живота бЬ да възпитава и да служи на другитЬ.















                 Иванъ М. Грънчаровъ


                 Ивани Милошевъ Грънчаровъ, роденъ въ гр. Трънъ
                 1840 год. 2 февруарий, синъ на просв-Ьтенъ баща Ми-
                 лошъ Грънчаровъ, който на времето се училъ въ Ца-
                 риградъ. Младиятъ Иванчо постжпилъ като доброволецъ
                 за - освобождението на Сърбия, въ четата на Симо Со-
                 коловъ, а отпосле е работилъ като помощникъ на сж-
                 щия Соколовъ презъ Шопското въстание, за осво­
                 бождението на България. Той пръвъ съ своята чета, при
                 освобождението на Кюстендилъ, вл-Ьзълъ въ града. При
                 окупацията на Трънъ отъ сърбигЪ, заедно съ Тако
                 ПЬевъ и Маринъ Дриновъ, е неуморенъ деятель, докато
                 вид-Ьлъ родния си край свободенъ отъ своит-Ь „добри“
                 сжседи, за чието освобождение б-Ь работилъ най-усърдно.
                 Следъ освобождението на Трънския край отъ сърбит-Ь,
                 Иванъ Грънчаровъ е първия кметъ на градъ Трънъ. На него се дължи, като кметъ, орга­
                 низирането на новит-Ь училища, съ довеждането на Мариолка Димитрова, отъ Само-
                 ковъ за учителка и Георги Нед-Ьлевъ. После билъ управители на митницитЬ въ Бал-
                 чикъ, Бургасъ, Дъсчени кладенецъ, а като напусналъ държавната служба,  отдалъ се на
                 търговия, доставчикъ на войската, строежи на пжтища и обществени здания,  износъ на
                 добитъкъ, вълна, масло и пр. за Цариградъ, Анадола, Гърция и други. БЬ ученъ човЬкъ на
                 времето си и природно интелигентенъ, безукоризнено честенъ, идеалистъ, отгледалъ и
                 далъ образование на петь деца. Починалъ на 1918 ген. 21 декемврий, време близо,
                 когато се решава страшната трагедия на родния му край, за да не види погрома, за
                 чието освобождение и въздигане бЬ далъ най-хубавитЬ години отъ живота си. Той, поради
                 своята бърза и схватлива паметь и свЬткавична бързина, бродили изъ цЬла Сърбия, Ма­
                 кедония, България, като четникъ, куриеръ и въстаникъ, най-заслужено бЬше получилъ
                 името „литналото“. ВЬренъ на своитЬ идеали до края на живота си, остави свЬтълъ
                 примЬръ на вЬрна служба, за своята родина, на своит-Ь деца и младитЬ поколЬния, защото
                 нЬма ли собствено отечество, нЬма добъръ животъ. Поклонъ предъ свЬтлата му памети
                 и предъ неговитЬ дЬла, достойни за подражение! Много голЬми сж заслугитЬ къмъ Бъл­
                 гария на този храбъръ трънски войвода.






                 Атанасъ Насалевски


                 Роденъ 1862 г. въ с. Насалевци — едно отъ най-буднитЬ национални огнища на Трънско,
                 презъ време на турското иго, което даде прочутия войвода капитанъ Грозданъ Наса-



                                                                                                     Ш
   557   558   559   560   561   562   563   564   565   566   567