Page 564 - trnski_kraj

ность и просвета, следъ освобождението на България поч-
налъ вече изучаването на разните по това време закони
и други разпореждания на младото Княжество, докато успи­
ва и почва да се явява въ разни сждилища да защищава
дЪла, и съ това, благодарение на неговата усърдна работа и
показани способности, добива правото на адвокатъ-практикъ
на общо основание предъ всички сждилища и като такъвъ,
продължава адвокатската си професия и се числеше редовенъ
членъ на адвокатския съветъ въ Трънъ дори до неговата
смърть, ползувайки се съ добро име и доверие както
между неговите колеги, така и между населението.
Като доброволецъ — съ собственъ к о н ь, е
в з е л ъ участие въ Сръбск о-б ългарската вой­
на презъ 1895 год., за което е награденъ
съ сребъренъ медал ъ.
Презъ 1861 година той закупи едно .доста голямо про­
странство пуста и необработена земя въ Секирица, обра­
снала въ тръни и камъняци и следъ големи усилия и ма­
териални жертви, само въ няколко години, на местото на гкзи тръни и камъняци изникнаха
плодородни ниви, ливади и градини. Построи хубава кжща и другите необходими за едно
домакинство постройки ; разви едно добре уредено земеделско и скотовъдно стопанство. Облаго­
роди и пресади много и разни видове овощни дръвчета (круши, сливи, ябълки и др.). Раз­
въди доста голямо скотовъдство отъ овци, говеда, коне и други домашни животни.
По такъвъ начинъ, благодарение на усиления си трудъ, той получаваше добри приходи отъ
пустата до неговото заселване красива местности „Секирица“. Почина на 6 февруарий 1927 год.
въ любимата си „Секирица“.

Сега, следъ неговата смърть, въ тази сжщата красива Секирица стърчатъ вече не една, а три
красиви кжщи на неговите наследници. Д заедно съ техъ има вече заселени още други две
кжщи, съ които числото имъ става петь, плюсъ държавниятъ кантонъ и новостроящата се сграда
за полицейски участъкъ — ставатъ седемь кжщи.
Особено красива и величествена гледка представлява и новопостроения сводовъ камененъ
мостъ надъ реката Секирица.
Отъ страна на държавата сж отпустнати суми и въ скоро време ще има и едно модерно во-
доснабдяване съ хубави чешми, което е вече въ постройка.
Я това ще насърдчи за увели-
чението на кжщите и заселниците и близко е времето, когато тази красива местность ще
се обърне на единъ удобенъ модеренъ курортъ, за което има всички изгледи.

Хар. Р. Байкушевъ

-х
*

Иванъ Стоилковъ

Роденъ въ с. Ярловци на 15 май 1866 год., починалъ на 6 юлий 1934 год. въ Трънъ.
Детството и юношеството си прекарва въ село. Училъ четмо и писмо при вуйчо си, ста-
риятъ даскалъ Димо Петричевъ. Огъ ранни години проявява интересъ къмъ воленъ са­
мостоятеленъ животъ, рФзко отличавайки се отъ другарите си съ твърдъ, упоритъ, са-
монадФянъ, смФлъ, дързъкъ характеръ. Съвременниците му младежи, не единъ пжть сж
чувствували върху си волята му, да имъ се налага. Тамъ, кждето не е слушана ду-
мата МУ> слушана е плесницата му. Селскиятъ животъ, съ присжщата му сивота и без-
личие, не го задоволява. Привтече го разнообразието наградения животъ. Тамъ, въ града,
той търси да си определи и очертае пжтя въ живота, отива при брата си Петра, ста-
налъ известенъ майсторъ-обущарь въ гр. Трънъ, съ намерението да изучи занаята —
обущарлъкъ. И тука, като чиракъ, буйниятъ му характеръ не го оставя въ покой. Сръб­
ско-българската война го заварва още не навършилъ 19 години. Постжпва като добро-

567