Page 566 - trnski_kraj

държавното здание и место, известно подъ името „Стария конакъ“, отпосле пригодено
за основно и прогимназиално училище.

Нему, въ висока степень като депутатъ, се дължи главната улица въ града Трънъ „Дри-
новска“ да се счита като часгь отъ държавното шосе София—Трънъ—Клисура, за да
се шосира отъ държавата и построи надъ р. Ерма солидния железенъ мостъ. Безъ тази
държавна помощь, общината и до днесъ не би могла да ги построи.
Все нему, въ висока степень, като председатель на тричленната комисия, се дължи от-
криванего на непълната общинска гимназия, която отпосле, пакъ съ негово гол-Ьмо съ-
действие, се превърна въ пълна държавна гимназия.
Еднакво усърдно действува и подпомага морално и материално читалищното дело, а впо­
следствие и въ изграждането на монументалната читалищна сграда.
Извънредно голяма отзивчивость и енергия развива при събиране помощи въ града за
пострадалите тракийци отъ катастрофалното земетресение презъ 1928 год.
Не безинтересно е да се знае и факта, че презъ Балканската война, а особено Меж-
дус ьюзнишката, ресторантътъ му става нещо като воененъ клубъ, въ който се хранятъ
безплатно всички приходящи офицери, подофицери и войници, заминаващи за частите си
на фронта. Съвестно му е било да поиска пари, да си заплати храната всеки войникъ,
като е считалъ и мислилъ, че требва да бжде нахраненъ и напоенъ, безвъзмездно, тоя,
който отива да се бие и мре за Родината.

Г остоприемностьта на Ив. Стоилковъ е всеизвестна. Домътъ му е билъ отворенъ за всички,
презъ последните 2 3 десетилетия; дори до самата му смърть въ неговиятъ домъ сж на­
мирали почивка и пренощувания всички по-големи общественици, дошли въ града, всички
учени, дошли да проучатъ въ едно или друго отношение Трънския край, всички чуж-
денци,-дошли по политически проучвания; много и много висши духовни, граж­
дански и военни служители — всички останали съ най-хубави спомени и впечатления за
сърдечностьта, гостоприемностьта и чистотата, която сж намирали и която имъ е указ-
вана отъ него и верната му съпруга Евга.
1 ражданството посрещна съ големо прискърбие вестьта за кончината му. То му отдаде
своята почи1ь, като масово, тържествено го изпрати до последното му вечно жилище.
1 ражданството не можеше да не тжжи, защото видЪ да си отива единъ сърдеченъ, честенъ,
трудолюбивъ, правдивъ и непрекжснато грижещъ се за всестранното му преуспеване
синъ и гражданинъ.

Никола Ценевъ

Ако въ последните години на миналото десетилетие, некаква случайность е принудила
некого да посети гр. Грънъ, уверени сме, че е ималъ случай да срещне изъ улиците
на 1рада една остарела, но внушителна човешка фигура, изразяваща честность, благо­
родство и почтеность, обаче, крайно изтощена, убита и изнурена отъ лишенията, терза­
нията и отчаянието. Тези именно факти показватъ, че това ще да е фигурата на единъ
общественикъ, въ лицето на когото всеки познаваше Никола Ценевъ. И настина,
малцина сж тези, които сж минали презъ толкова много стжпала на обществения жи-
вотъ, безъ да сж се погрижили некога за обезпечаване на своите старини поне, защото
всеотдайно сж служили верно и честно на Родината. Такъвъ беше и Никола Ценевъ.
Роденъ въ 1862 год. въ с. Изворъ, Трънско, отъ скромни родители, занимаващи се съ
земеделие, Никола Ценевъ съ мжка завършилъ временния педагогически курсъ въ гр.
Кюстендилъ.
Неговата кариера въ обществения животъ започва отъ писарь при Трънската окр. по-
стоянна комисия — 1881 година. Природно даровитъ и интелигентенъ, той се издига и
заема разни отговорни служби въ администрацията, а по-късно е билъ и сждия-следо-
ватель въ градовете Хасково, Кюстендилъ и Царибродъ.
Големъ патриотъ, крайно самостоятеленъ въ възгледите си и силно волева натура, той

Сборникъ Трънски край — 72.
569