Page 565 - trnski_kraj

волецъ въ 6 пех. Търн. полкъ. Взема участие въ
боевете при Сливница, Раненъ въ л-Ьвата ржка,
следъ кратко лекуване, наново се връща въ ро­
тата си. За проявената мжжественость и смелость
въ боевете, награденъ е съ кръстъ за храбрость.
Макаръ и отдалъ се на една чисто професионална
дейносгь, издигналъ се въ нея на собствените си
плещи, той съ особенъ трепетъ и буденъ погледъ
следи обществения животъ. Съ едно р-Ъдко изо­
стрено чувство за правда, справедливость, моралъ
и обществена полза, той активно, смело, дързно-
вено, брутално се намесва въ всека една лична
или групова проява, кждето вижда да се върши
погрешно, непочтено, несъвестно, несправедливо
и егоистично дело. И тъкмо поради тази вродена
и дълбоко залегнала въ душата и съзнанието му
черта — да служи само и само на истината, спра-
ведливостьта и обществената полза — е влизалъ
въ лични, смели и дръзки разправии и самораз­
правяй съ общественици, министри, прокурори, сж-
дии, полицаи и военни. Всекога и предъ всички,
съ рискъ на много лични неприятности, дори
и за живота си, е устоявалъ не за свои лич­
ни интереси и облаги, а единствено за тържеството на справедливостьта и то за други.
Съвременниците му сж били свидетели на редица инциденти, единъ отъ другъ по смели
и по-дръзки, за потвърждение на по-горе казаното. Ив. Стоилковъ, макаръ и самъ неукъ,
съ много слаба грамотность, отъ гледище па литературно излагане и научна мисъль, при­
тежаваше естествено злравъ разумъ, будна, жива и честна мисъль, бърза схватливость и
преклонение, до степень на култъ предъ хората на науката и мждростьта. За него наука,
просвета, културенъ възходъ, въ всичките му прояви, бе неутолимъ идеалъ, постояненъ
копнежъ. Не единъ пжть е изпитвалъ гнета на това чувство, да е лишенъ отъ благата
на високопросвегения и културенъ човекъ. Тъкмо поради липса на тия си лични прите­
жания, виждаме го да подтиква и подпомага материално и морално, съ съвети, и окура­
жава всеки младежъ, който е ламтелъ къмъ по-високо образование, къмъ усвояване
на научнчта мисъль. Подпомагалъ е сърдечно, възторжено и близки и далечни младежи,
у които е виждалъ да гори пламъка за просвета. Така, той издържа самичъкъ двамата
си по-млади братя. Единиятъ, Захари, завършва въ чужбина правните науки и става добъръ
юристъ адвокатъ и сждия, а другиятъ, Георги, завършва Военното училище и стига ви­
сокия чинъ полковникъ.
Чуждъ на егоистичното и долното въ човека, Ив. Стоилковъ бе единъ истински и въ
пълна смисълъ на думата „джентлментъ“, „рицаръ“ — благороденъ, великодушенъ,
щедъръ- Личното, егоистичното не го занимава. Той е погълнатъ отъ чувството за об­
ществено добруване. Въ добруването на всички, вижда собственото си добруване, въ тър­
жеството на правдата и справедливостьта, виждаше смисъла на живота си, като гражда-
нинъ и човекъ. И затова и като гражданинъ-партизанинъ и като общественикъ и като
депутатъ и като кметъ на града, неговиятъ погледъ, неговата мисъль, неговата твърда,
упорита воля и усилия, сж били насочени въ служба на целокупното гражданство, на
обществото. Защото нема нито една благородна инициатива за просветко-културни, бла­
гоустройствени и политико-социални дейности за града Трънъ и околията му, въ цен­
търа на която да не стои и движи той.
Ив. Стоилковъ е заемалъ и изпълнявалъ следните обществени служби: а) народенъ пред­
ставители въ демократичното управление 1908—1911 година — XIV обикновено Народно
събрание; б) председатель на тричленната комисия на Трънската градска община отъ
1. X. 1918 до 5. IX. 1919 год.; в) кметъ на Трънската община отъ 3. IX. 1931 до 13.
VII. 1932$год. Презъ време на това си обществено служене, заслугите му къмъ града и
околията сж твърде значителни.

Нему, може би, изключително се дължи увеличението на общинските имоти, като успева,
чрезъ много ходатайства и усилия, да склони съответния министъръ, да отстжпи на общината