Page 572 - trnski_kraj

На образувания отъ Димитъръ Общи въ Трънъ, така наименувания, Власински (Трънски)
революционенъ комметъ, и Иванчо е таенъ куриеръ за Нишката область. Той уредилъ
връзката съ българската патриотка въ Нишъ — баба Тана, съдържателна на хотелъ Со­
фия близо до калето, гдето комитетскитЯ хора отъ Нишко намираха безплатно пресюя-
ване и храна, гдето сжщо се приемаше и предаваше пощата за и отъ Димо Р Петри-
чевъ въ Трънъ. Следъ осуетяване на въстанието 1873 г. съ обесването на Левски,'Иванчо
както и другитЯ съзаклятници, води заседналъ животъ въ Трънъ, очаквайки по-благо­
приятно време за продължаване дЯлото на Дякона.
Сръбско-турската война 1876 год. запалва буйната кръвь на бунтовника. Заедно съ го­
лямото множество трънчани отъ града и селата и той избЯгва въ Сърбия да помага на
сърбитЯ за тЯхното и българското освобождение. Въ какво точно се е проявила неговата
деятелность тогава, не е известно. Знае се, обаче, споредъ свидетелствуване на живитЯ
му синове, че Иванчо К. Байкушевъ е билъ въ отреда на именития сръбски тогавашенъ
пълководецъ Хорватовичъ, съ когото лично се познавалъ.
Освободителната война 1877 г, го сварва въ Сърбия. Заедно съ войскитЯ на Хорвато-
вича юй се отзовава въ Нишъ, гдето при една свада съ сърби по въпроси за бългао-
скитЯ свободи и права, „брачата“ щЯли да го пребиятъ, ако не е била намЯсата на са­
мия Хорватовичъ. Тогава се прибира въ Трънъ.
Сръбското обсебване на Трънско 1878 г. наново събужда борческшЯ пориви на буйния
Иванчо. Една отъ най-опаснитЯ задачи: събирането на подписи оть населението върху
адреси и изложения до Царь Освободителя противъ сръбскитЯ домогвания се възлага
нему и той денонощно обхожда села и колиби, организирайки по този начинъ памет­
ната твърда борба срещу новигЯ поробители. Но зоркото око на шпионитЯ го разкрива и
той много пжти посещава ареста, гдето изтезанията не сж успЯвали да сломятъ духа
му, да изтръгнатъ тайнитЯ. *

Следъ това тайниятъ комитетъ въ Трънъ го натоварва съ службата куриеръ помежду
града и София, по пренасяне изложенията, адреситЯ и другата поща до Тако ПЯевъ въ
София и обратно. Като хищникъ, Иванчо дебне презъ тъмни нощи стражевата сръбска
охрана около цЯлата область на Трънско, много пжти я минава на отиване и връщане
пощата редовно върви, но отсжтствията му отъ Трънъ събуждатъ сръбското подозре’
ние
и тЯ решаватъ да го премахнатъ. Една сутрини го издебватъ въ леглото. Прозорли-
вата и разговорчива съпруга баба Йона успЯва да залиса съ кафета и хубави думи
дълго време сръбската стража до като се облЯче Иванчо. А той, презъ задни врати
чужди дворове и плетища поема пжтя за София. Узнавайки измамата, сърбитЯ
пускатъ разезди по всички посоки. При с. Мисловщица зоркото око на опитния харамия отда­
лече вижда потерата и се скрива въ едно жито до пжтя. Притаилъ дъхъ той чува само
на нЯколко крачки сръбскитЯ злословици, но и сега провидението го спасява. Благопо­
лучно пристига въ София, подпомогнатъ отъ дЯдо Гиго Мисловщички
И единъ тържественъ день, заедно съ Тако ПЯевъ и други емигранти, Иванчо като по-
бедитель пристига въ свободния вече Трънъ, яхналъ голЯмъ конь, съ засукани грамадни
руси мустаци, озаренъ отъ радость. ТЯ били придружени огъ ескадронъ казашка
конница.
Въ началото на 1899 г. неспокойниятъ духъ на Иванчо К. Байкушевъ се преселва въ се-
лението на вЯчния покой.
Даринка П. Дракева

Младенъ Здравковъ Дилберовъ и Иванъ М. Дилберовъ

Жчвотописни черти съ спомени
Първиятъ е роденъ презъ 1842 г. въ с. Проданча, Трънско. Първоначалното си образо­
вание е получилъ въ с. Круша, Царибродско, и въ Царибродъ, а прогимназиялно — въ
Царибродъ и Пиротъ.

575