Page 89 - trnski_kraj
P. 89

сията при Бела-планина къмъ който, споредъ Прокопия, спадали 30 крепости се
                  имена повече латински. По всичко личи, че Знеиоле е изпаднало повече подъ римско,
                  а не подъ гръцко влияние, както Сердика; но въ Трънско има много гръцки над­
                  писи. Презъ Знеполе тогава е    минавалъ важенъ пжть откъмъ долината на Струма,
                  които презъ Дъсчанъ-кладенецъ е продължавалъ къмъ Власотинци и Враня. Про-
                  ходътъ Дъсчанъ-кладенецъ е билъ пазенъ отъ разположените една срещу друга
                  крепости, първата на дясното крайбрежие на р. Ерма, въ местностьта Земенъ (Зе-
                  мънъ), а втората надъ с. Зелениградъ; както самото име на селото свидетелствува,
                  чакъ до 1о векъ е било най-важното селище на Знеполе. И на двете места има
                  изобилни остатъци отъ тухли, керамиди,      монети отъ римско време, глинени еждове
                  и много строителни материали. Тези крепости, за които има легенда, че били па­
                  зени отъ специаленъ легионъ, и използуването на оловно-сребърните и златните
                  руди при Зеленинградъ и на югъ отъ Знеполе при с. Бусинци и Милкьовци, све-
                  дочатъ за благосъстоянието на Знеполе, а надписите отъ това време говорятъ за
                  културния подемъ на трънския край.
                  Трънската покрайнина не е влизала въ Одризката държава, въ която е била Сер­
                 дика. .знеполе е било извънъ македонската провинция на римляните. То е било
                 присъединено къмъ тази провинция къмъ 28 г. пр. Хр., когато Красъ, следъ като
                  разбилъ бастериите, на връщане къмъ Македония покорилъ сердите и мелдите.
                 Може съ положителность да се твърди, че благосъстоянието не Знеполе е значи­
                 телно порастнало, когато, малко по-късно, императоръ Клавдий обърналъ въ 46 г.
                 сл- р. и 1 ракия въ римска провинция. Сега Сердика е образувала особена
                 стратегия, въ която професоръ Г. И. Кацаровъ допуска да е спадалъ и Пиротъ
                 (1 иггез), следователно, може се приеме сжщото и за Знеполе.

                 Римскиятъ миръ действувалъ благотворно върху целата область. Не ще съмнение,
                 че когато при царуването на Траяна (98 — 117 г.) Сердика добива гол-Ьмъ разцвЪтъ,
                 пораства значението на Знеполе. Сега, наредъ съ новите възникнали градове, като
                 ГжоропзаЗ ЗзЕигп (при с. Никюпъ), МагаапороНз, Сердика и др., се угол-Ьмяватъ
                 и съществуващите, като Пауталия (Кюстендилъ), Перникъ и пр. Все по това време,
                 вероятно, сж възникнали споменатит-Ь      знеполски крепости.
                 При упадъка на римската империя и при преселението на народите, презъ IV. и
                   ■ в сл* требва и Знеполе да е изпитало, ако не изцяло, то поне отчасти,
                 готските и хунски опустошения, особено остготските, които въ 477 г. плячкосали
                 Мизия, Дардания и Македония.

                 Презъ VI. в. при Юстинияна Велики, който успелъ да спре варварските нашествия
                 и основалъ новъ градъ Зизбшапа Рпта, Знеполе е играло важна роля, като близко
                 разположение до този градъ; некои го търсятъ къмъ Кюстендилъ, други — при
                 Скопие, а трети — въ Дардания. Но Юстиниянъ, макаръ че разширилъ много Ви­
                 зантия, не успелъ да спаси Балканския п-овъ отъ славянското нашествие.

                 Славяните презъ VI. и VII. в. почватъ масово да нахлуватъ, съ цель да се заселягъ
                 тука. При всеко нападение около 200.000 римски поданици бивали избивани или
                 откарвани въ пленъ и нито планина, нито пещера, нито едно кжтче земя, чакъ до
                 Елада, не били пощадени. Естественно, че при това положение, славяните еж насе­
                 лили и Знеполе, но романизираниятъ трако-илирийски елементъ е билъ компактна
                 маса, и тукъ е взелъ превесъ въ бждещето етническо оформяване на населението.
                 Ьрюнетниятъ типъ въ Знеполе, който преобладава въ грамадно болшинство, осо-
                  ено въ жените, споредь Иречека, се дължи на заварено отъ славяните население.
                 Названията на селата Ерулъ и Банишоръ (Банище) и върха Чарчалатъ, потвържда-
                взтъ сжщото.

                При царуването на Маврикий (582—602), който води постоянни войни съ славяните,
                 шп еполе е пРекаРал0 много неспокойни дни. А къмъ края на VII, и началото на
                 УШ* В-> славяните ставатъ господари на целия полуостровъ и водятъ упорити
                боеве за завлядаване на Солунъ.                                                 3 р
                Славяните налагатъ своя езикъ, нрави, обичаи и общественъ битъ на завареното
                население. Задругата и днесъ не е изгубила значение въ обществения животъ на
                трънското население, а окончанието :овцииевцина много села, като: Стрезими-



                  92
   84   85   86   87   88   89   90   91   92   93   94