Page 89 - trnski_kraj

сията при Бела-планина къмъ който, споредъ Прокопия, спадали 30 крепости се
имена повече латински. По всичко личи, че Знеиоле е изпаднало повече подъ римско,
а не подъ гръцко влияние, както Сердика; но въ Трънско има много гръцки над­
писи. Презъ Знеполе тогава е минавалъ важенъ пжть откъмъ долината на Струма,
които презъ Дъсчанъ-кладенецъ е продължавалъ къмъ Власотинци и Враня. Про-
ходътъ Дъсчанъ-кладенецъ е билъ пазенъ отъ разположените една срещу друга
крепости, първата на дясното крайбрежие на р. Ерма, въ местностьта Земенъ (Зе-
мънъ), а втората надъ с. Зелениградъ; както самото име на селото свидетелствува,
чакъ до 1о векъ е било най-важното селище на Знеполе. И на двете места има
изобилни остатъци отъ тухли, керамиди, монети отъ римско време, глинени еждове
и много строителни материали. Тези крепости, за които има легенда, че били па­
зени отъ специаленъ легионъ, и използуването на оловно-сребърните и златните
руди при Зеленинградъ и на югъ отъ Знеполе при с. Бусинци и Милкьовци, све-
дочатъ за благосъстоянието на Знеполе, а надписите отъ това време говорятъ за
културния подемъ на трънския край.
Трънската покрайнина не е влизала въ Одризката държава, въ която е била Сер­
дика. .знеполе е било извънъ македонската провинция на римляните. То е било
присъединено къмъ тази провинция къмъ 28 г. пр. Хр., когато Красъ, следъ като
разбилъ бастериите, на връщане къмъ Македония покорилъ сердите и мелдите.
Може съ положителность да се твърди, че благосъстоянието не Знеполе е значи­
телно порастнало, когато, малко по-късно, императоръ Клавдий обърналъ въ 46 г.
сл- р. и 1 ракия въ римска провинция. Сега Сердика е образувала особена
стратегия, въ която професоръ Г. И. Кацаровъ допуска да е спадалъ и Пиротъ
(1 иггез), следователно, може се приеме сжщото и за Знеполе.

Римскиятъ миръ действувалъ благотворно върху целата область. Не ще съмнение,
че когато при царуването на Траяна (98 — 117 г.) Сердика добива гол-Ьмъ разцвЪтъ,
пораства значението на Знеполе. Сега, наредъ съ новите възникнали градове, като
ГжоропзаЗ ЗзЕигп (при с. Никюпъ), МагаапороНз, Сердика и др., се угол-Ьмяватъ
и съществуващите, като Пауталия (Кюстендилъ), Перникъ и пр. Все по това време,
вероятно, сж възникнали споменатит-Ь знеполски крепости.
При упадъка на римската империя и при преселението на народите, презъ IV. и
■ в сл* требва и Знеполе да е изпитало, ако не изцяло, то поне отчасти,
готските и хунски опустошения, особено остготските, които въ 477 г. плячкосали
Мизия, Дардания и Македония.

Презъ VI. в. при Юстинияна Велики, който успелъ да спре варварските нашествия
и основалъ новъ градъ Зизбшапа Рпта, Знеполе е играло важна роля, като близко
разположение до този градъ; некои го търсятъ къмъ Кюстендилъ, други — при
Скопие, а трети — въ Дардания. Но Юстиниянъ, макаръ че разширилъ много Ви­
зантия, не успелъ да спаси Балканския п-овъ отъ славянското нашествие.

Славяните презъ VI. и VII. в. почватъ масово да нахлуватъ, съ цель да се заселягъ
тука. При всеко нападение около 200.000 римски поданици бивали избивани или
откарвани въ пленъ и нито планина, нито пещера, нито едно кжтче земя, чакъ до
Елада, не били пощадени. Естественно, че при това положение, славяните еж насе­
лили и Знеполе, но романизираниятъ трако-илирийски елементъ е билъ компактна
маса, и тукъ е взелъ превесъ въ бждещето етническо оформяване на населението.
Ьрюнетниятъ типъ въ Знеполе, който преобладава въ грамадно болшинство, осо-
ено въ жените, споредь Иречека, се дължи на заварено отъ славяните население.
Названията на селата Ерулъ и Банишоръ (Банище) и върха Чарчалатъ, потвържда-
взтъ сжщото.

При царуването на Маврикий (582—602), който води постоянни войни съ славяните,
шп еполе е пРекаРал0 много неспокойни дни. А къмъ края на VII, и началото на
УШ* В-> славяните ставатъ господари на целия полуостровъ и водятъ упорити
боеве за завлядаване на Солунъ. 3 р
Славяните налагатъ своя езикъ, нрави, обичаи и общественъ битъ на завареното
население. Задругата и днесъ не е изгубила значение въ обществения животъ на
трънското население, а окончанието :овцииевцина много села, като: Стрезими-

92